Микеланджело и няколко варианти на Пиета

Казват, че Микеланджело ходил лично до прастарата кариера в Карара, за да избере мраморния блок, от който щял да извае поредната си статуя. Вглеждал се дълго в мраморните късове, докато не зърне в някой от тях контурите на онова, което щял да изсече. Такива са приумиците на гениите и съм сигурен, че това е било така.

Микеланджело Буонароти обаче е поредната жертва на една грешна увереност шестваща по негово време из цяла Европа. А тя е, че статуите от Античността, копирани от поредица от велики артисти през Ренесанса, са били безцветни в своя оригинал. Такива обаче те се оказват, след като са изкопавани след вековен престой под земята, загубили своите оригинални цветове, с които древните творци ги обсипвали.


Но великите ренесансови скулптори нямало как да знаят това, и днес виждаме навред останките и копията на един бял скулптурен Ренесанс, който се е опитвал да възроди нещо, което...не се е случвало през гърко-римската Древност, поне според данните до които имаме достъп. Това обаче не го прави по-малко стойностен и достоен за възхищение!

Безспорно, едно от най-известните произведения на белия скулптурен Ренесанс (че и на цветния картинен) е разположената днес в базиликата „Свети Петър“ в Рим Пиета. Тя изобразява скърбящата над тялото на мъртвия Христос негова майка Мария.


Микеланджело я създава едва 24 годишен през 1499 г. и никой по това време не вярвал, че такова съвършенство може да бъде сътворено от ръцете на толкова млад човек. Ядосан от съмненията на съвременниците му, той се промъкнал една нощ и довършил вече готовата статуят, като издълбал върху лентата минаваща през гърдите на Мария: „Микеланджело Буонароти, флорентинец, направи това“. Така светипетровата Пиета остава единственото произведение на великия художник, подписано от него.


Ако се вгледате достатъчно усърдно в композицията, навярно ще забележите, че двете сплетени статуи (на Христос и Мария) са несъразмерни една към друга и тялото на Христос е по-малко от това на майка му. Микеланджело не е първият, който прави този трик в изкуството, но е първият, който прави това невидимо за очите на обикновения зрител чрез поредицата от драперии на Мария под тялото на християнския Месия. Така големия творец успял да реши трудната задача, да побере тялото на зрял мъж върху коленете на зряла жена, без това да изглежда гротескно или даже страшно. Нещо с което много ренесансови творци преди и след него не успели да се справят.

Около 40 години преди микеланджеловата Пиета Cosimo Tura се опитва в това начинание, но въпросът дали е успял, е доста спорен. Тук Иисус е изобразен с нормален торс, големи ръце, малки долни крайници и ужасяващо лице, сякаш излязло от сериала „Живите мъртви“. Навярно заради това и майка му е извърнала тъжен поглед настрани, съсредоточена в кръстната рана на лявата му ръка...


Други художници от онова време избягват плашещия Христос, но пък го заместват по-скоро със „смешния“ Христос. Известния Пиетро Перуджино като че ли успешно се е справил с тази задача :)



Надминат със сигурност от французина Enguerrand Quarton преди него :)


Можем да продължим така почти безкрай в безполезни, полезни и забавни сравнения, но поне според мен, пиетата на Микеланджело в „Св. Петър“ е ненадмината и до сега в темата „пиети“, повече от 5 века след нейното създаване, та и преди това. Не само заради избягването на всякакви схеми и канони от страна на автора, но и заради това, че е предизвиквала, и все още предизвиква куп от чувства във всеки човек, който я зърне. Преклонение, съчувствие, възхищение, емпатия, скръб, та дори и плач... Това отличава вечните творби от мимолетните такива от онова време, че и от днес.

В следващата част ще спомена, защо въпреки перманентните войни и непрекъснатите зарази Ренесансът все пак се е случил... И защо предпочитам Леонардо вместо Микеланджело...

Ю. Александров

Текстът е част от проекта на Ю. Александров „Цивилизацията” ©
Други публикувани текстове от този проект:

Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни...
Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни... (2)
Религията –от толерантност към фанатизъм
Мюсюлманите в Европа днес – една позната история
Залезът на Запада?
Диоген – гражданинът на света, който живееше в делва
Луций Квинкций Цинцинат – древният римлянин вдъхновил поколения държавници
Цветовете на Античността или кичът не е от вчера
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 2
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 3
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 4
За гражданите в Рим, поданиците в Антиохия и българските избори

Коментари

Публикуване на коментар