Продължение от Първа част
Но нека се върнем отново към 16-ти век и насочим поглед към друго място. На един офорт публикуван от Lorenzo_Vaccari около 1580 г., виждаме част от другия край на Форума.
Отпред са останките от храмовете на Сатурн (вляво) и на Веспасиан. Вижда се, че нивото е бая по-високо в сравнение с древното (т.е. и с днешното). Това особено се забелязва около останките от храма на Веспасиан и Тит, където колоните са заровени в земята в повече от половината си дължина. Имено това са напластяванията на времето проявяващи се под различни природни и човешки въздействия, но тук най-вече оказвал влияние близкият хълм Капитолий, от когото при големи наводнения се стичали тонове кална маса към Форума.
На заден план е Табулариумът – мястото където древните римляни развили до неподозирани висини едно от най-чудните и необходими изобретения на Цивилизацията – бюрокрацията :) Това е бил един чист вид съвременен Държавен архив (макар че някои историци твърдят, че в Древен Рим съществували няколко такива). Тук се съхранявали записи на всички публични държавни решения взети от легитимни органи – закони, постановления, актове, отчети, съдебни решения, както и се помещавали много офиси на държавната администрация… Естествено това е видът на надстроената сграда, както е изглеждала през 1584 г., когато вече съществувал построеният отгоре Дворец на сенаторите (Palazzo Senatorio). Могат да се видят древните капители на колоните затворени в средновековната стена. Виждат се и означенията, с които печатарят или авторът на изображението са отбелязали това. По онова време художниците наистина си падали по Античния Рим.
В древността Табуларият е изглеждал горе-долу така, според една реконструкция на Lasha Tskhondia, като се има предвид, че долната му плътна част е изравняваща стена поради наклона на капитолийския хълм, спускащ се към Форума.
В последните двестатина години Табуларият (или Дворецът на Сенаторите) се превръща в един съвременен символ на отдавнашната необявена археологическа и историческа борба между Античност и Ренесанс в Рим -днес фасадата му опираща във Форума наричаме Табуларий, а онази с изглед към Капитолия е наричана обикновено с ренесансовото си име Palazzo Senatorio.
В наши дни източната ренесансова стена на Табулария е премахната на места, за да може да се открият части от древната колонада, покрита почти напълно по времето, когато Лоренцо Вакари е живял.
От противоположната страна ренесансовият лик на сградата е запазен и се вписва напълно в проектирания от Микеланджело архитектурен ансамбъл на площада на Капитолия.
Но стига с античните отклонения, защото настоящата обиколка се отнася по-скоро за древни останки, а не за времената, когато тези останки са били бляскави сгради във върха на славата си.
Връщаме се отново назад – в пространството и във времето… Ще бъде ужасен пропуск, ако в тази зона на Форума подмина арката на Септимий Север, която по времето, когато била построена, в самото начало на 3 век, нарушила естетиката и симетрията на древния Форум, но пък осъществила амбицията на един император и двамата му сина. Етиен Дюперак (Étienne Dupérac), френски архитект, художник и градински дизайнер, ни я показва през 1557 заедно с бившата курия.
Това е едно от малкото запазени изображения на арката показваща остатъците от средновековното укрепление на семейство Cimini под формата на малка кула изградена направо върху горната част на древното съоръжение, стърчаща като един неуместен, поне за нас, издатък. Както видяхме и при арката на Тит, явно това си е било съвсем в реда на нещата през Средновековието.
Казват, че по онова време под централния свод била настанена бръснарница, а по-късно скулптурно ателие. Арката също е добър измерител за нивото на повърхността в подножието на Капитолийския хълм през вековете и дори по-добър от колоните на храмовете на Веспасиан и Сатурн, понеже архитектурните и скулптурни елементи по нея са почти безпогрешни отметки.
Италианецът Джакомо Лауро (Giacomo Lauro), макар и доста схематично и чрез фалшива перспектива ни представя арката, курията, храмовете на Сатурн и Веспасиан. Виждаме, че малката куличка на онези вагабонти Цимини все още си стои кротко върху арката, а годината е вече 1640-та.
Сто години по-късно, през 1742 г. венецианецът Каналето (Giovanni Antonio Canal) рисува арката така:
Куличката отгоре вече е изчезнала, но може и да се забележи, колко много се е вдигнало нивото от наносите идващи от Капитолия и по същество арката почти наполовина се намира под земята. Пред древното съоръжение, наред с обичайните за всяко историческо време кибици и шляещи се насам-натам екземпляри вече можем да видим хора, дори групи, които специално са дошли до мястото, за да зърнат останките от Форума. Това по същество си е качествен скок за Говеждото пасище, което вече освен паша и вода за добитъка предлага и нещо ново – среща с историята.
Стигайки средата на 18 век не можем просто да прескочим Пиранези. Той всъщност е изрисувал (изгравирал, напечатал) почти всяко кътче на съвременния му Рим. За това ще ви покажа отново негово произведение –един офорт от 1750-та, показващ ни панорамна гледка към цялото все още Говеждото пасище. Изображението е с висока резолюция и могат да се зърнат доста подробности.
Естествено погледът на любител класицист като мен отново попада най-напред на едвам подаващите се колони на храма на Веспасиан, сравнявайки потъването на Форума с това отпреди два века в офорта на Вакари от 1580 г. Разликата е поразителна! За два века колоните са почти скрити под повърхността. Същото се вижда и при арката на Септимий Север, където двата странични свода едвам се подават над земята.
В ляво от арката се вижда курията- основното място, където преди две хиляди години е заседавал римският Сенат. Встрани от нея започват нови сгради, построени върху мястото, където в древността се е намирала базилика Емилия и древната улица Argiletum, свързвала Форума със квартала Субура на североизток. Те продължават чак до храма на Антонин и Фаустина, т.е до портика останал от него, зад който е построена църквата Св. Лоренцо, която можем да видим и днес.
По-нататък е храмът на Ромул превърнат в църквата на християнските светци Козма и Дамян. По времето на Пиранези повечето историци смятали, че храмът е посветен на известния основател на Рим и поради това в легендата отдолу авторът или издателят е написал, че храмът е посветен на Ромул и Рем, а не както е всъщност, на умрелия като дете син на император Максенции Ромул. Подобни грешки могат да се видят и при разпознаването на други сгради в изображението, така че по-добре е да не им обръщате внимание. На бележките отдолу де, не на сградите.
След разхвърляните останки на близък план, придаващи някаква драматичност на цялата гледка, долу можем да зърнем стърчащата Колона на Фока с две сгради покрай нея. В ляво пък някакви работници, като че ли разчистват пространството пред арката, унищожавайки по всяка вероятност древни артефакти. Дори представителите на зараждащата се по онова време археология подхождали доста варварски при разкопките и по-скоро могат да бъдат наречени колектори на старинно изкуство, отколкото истински учени. Но всяко начало е трудно…
След стотина години, през 1858 г., виждаме западната част от форума вече през погледа на обектива.
Храмовете на Сатурн и на Веспасиан са видимо поразчистени и нивото в тази част е свалено, но по колоната на Фока може да се види, че Форумът е все още доста над съвременното равнище. Поставени са огради, които наследниците на завоевателите на древния свят използват за простори :)
След няколко години започват спорадични разкопки и от тази снимка на колоната на Фока може да се види, каква е разликата между древното ниво и онова през 60-те години на 19 век.
И, спазвайки разхвърляния си начин на представяне, отново ми се прииска да се върна няколко столетия назад…
Към следващата част
Текстът е част от проекта на Юрий Александров „Цивилизацията” ©
Други публикувани текстове от този проект:
Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни...
Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни... (2)
Религията –от толерантност към фанатизъм
Мюсюлманите в Европа днес – една позната история
Залезът на Запада?
Диоген – гражданинът на света, който живееше в делва
Луций Квинкций Цинцинат – древният римлянин вдъхновил поколения държавници
Цветовете на Античността или кичът не е от вчера
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 2
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 3
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 4
За гражданите в Рим, поданиците в Антиохия и българските избори
Но нека се върнем отново към 16-ти век и насочим поглед към друго място. На един офорт публикуван от Lorenzo_Vaccari около 1580 г., виждаме част от другия край на Форума.
Отпред са останките от храмовете на Сатурн (вляво) и на Веспасиан. Вижда се, че нивото е бая по-високо в сравнение с древното (т.е. и с днешното). Това особено се забелязва около останките от храма на Веспасиан и Тит, където колоните са заровени в земята в повече от половината си дължина. Имено това са напластяванията на времето проявяващи се под различни природни и човешки въздействия, но тук най-вече оказвал влияние близкият хълм Капитолий, от когото при големи наводнения се стичали тонове кална маса към Форума.
На заден план е Табулариумът – мястото където древните римляни развили до неподозирани висини едно от най-чудните и необходими изобретения на Цивилизацията – бюрокрацията :) Това е бил един чист вид съвременен Държавен архив (макар че някои историци твърдят, че в Древен Рим съществували няколко такива). Тук се съхранявали записи на всички публични държавни решения взети от легитимни органи – закони, постановления, актове, отчети, съдебни решения, както и се помещавали много офиси на държавната администрация… Естествено това е видът на надстроената сграда, както е изглеждала през 1584 г., когато вече съществувал построеният отгоре Дворец на сенаторите (Palazzo Senatorio). Могат да се видят древните капители на колоните затворени в средновековната стена. Виждат се и означенията, с които печатарят или авторът на изображението са отбелязали това. По онова време художниците наистина си падали по Античния Рим.
В древността Табуларият е изглеждал горе-долу така, според една реконструкция на Lasha Tskhondia, като се има предвид, че долната му плътна част е изравняваща стена поради наклона на капитолийския хълм, спускащ се към Форума.
В последните двестатина години Табуларият (или Дворецът на Сенаторите) се превръща в един съвременен символ на отдавнашната необявена археологическа и историческа борба между Античност и Ренесанс в Рим -днес фасадата му опираща във Форума наричаме Табуларий, а онази с изглед към Капитолия е наричана обикновено с ренесансовото си име Palazzo Senatorio.
В наши дни източната ренесансова стена на Табулария е премахната на места, за да може да се открият части от древната колонада, покрита почти напълно по времето, когато Лоренцо Вакари е живял.
От противоположната страна ренесансовият лик на сградата е запазен и се вписва напълно в проектирания от Микеланджело архитектурен ансамбъл на площада на Капитолия.
Но стига с античните отклонения, защото настоящата обиколка се отнася по-скоро за древни останки, а не за времената, когато тези останки са били бляскави сгради във върха на славата си.
Връщаме се отново назад – в пространството и във времето… Ще бъде ужасен пропуск, ако в тази зона на Форума подмина арката на Септимий Север, която по времето, когато била построена, в самото начало на 3 век, нарушила естетиката и симетрията на древния Форум, но пък осъществила амбицията на един император и двамата му сина. Етиен Дюперак (Étienne Dupérac), френски архитект, художник и градински дизайнер, ни я показва през 1557 заедно с бившата курия.
Това е едно от малкото запазени изображения на арката показваща остатъците от средновековното укрепление на семейство Cimini под формата на малка кула изградена направо върху горната част на древното съоръжение, стърчаща като един неуместен, поне за нас, издатък. Както видяхме и при арката на Тит, явно това си е било съвсем в реда на нещата през Средновековието.
Казват, че по онова време под централния свод била настанена бръснарница, а по-късно скулптурно ателие. Арката също е добър измерител за нивото на повърхността в подножието на Капитолийския хълм през вековете и дори по-добър от колоните на храмовете на Веспасиан и Сатурн, понеже архитектурните и скулптурни елементи по нея са почти безпогрешни отметки.
Италианецът Джакомо Лауро (Giacomo Lauro), макар и доста схематично и чрез фалшива перспектива ни представя арката, курията, храмовете на Сатурн и Веспасиан. Виждаме, че малката куличка на онези вагабонти Цимини все още си стои кротко върху арката, а годината е вече 1640-та.
Сто години по-късно, през 1742 г. венецианецът Каналето (Giovanni Antonio Canal) рисува арката така:
Куличката отгоре вече е изчезнала, но може и да се забележи, колко много се е вдигнало нивото от наносите идващи от Капитолия и по същество арката почти наполовина се намира под земята. Пред древното съоръжение, наред с обичайните за всяко историческо време кибици и шляещи се насам-натам екземпляри вече можем да видим хора, дори групи, които специално са дошли до мястото, за да зърнат останките от Форума. Това по същество си е качествен скок за Говеждото пасище, което вече освен паша и вода за добитъка предлага и нещо ново – среща с историята.
Стигайки средата на 18 век не можем просто да прескочим Пиранези. Той всъщност е изрисувал (изгравирал, напечатал) почти всяко кътче на съвременния му Рим. За това ще ви покажа отново негово произведение –един офорт от 1750-та, показващ ни панорамна гледка към цялото все още Говеждото пасище. Изображението е с висока резолюция и могат да се зърнат доста подробности.
Естествено погледът на любител класицист като мен отново попада най-напред на едвам подаващите се колони на храма на Веспасиан, сравнявайки потъването на Форума с това отпреди два века в офорта на Вакари от 1580 г. Разликата е поразителна! За два века колоните са почти скрити под повърхността. Същото се вижда и при арката на Септимий Север, където двата странични свода едвам се подават над земята.
В ляво от арката се вижда курията- основното място, където преди две хиляди години е заседавал римският Сенат. Встрани от нея започват нови сгради, построени върху мястото, където в древността се е намирала базилика Емилия и древната улица Argiletum, свързвала Форума със квартала Субура на североизток. Те продължават чак до храма на Антонин и Фаустина, т.е до портика останал от него, зад който е построена църквата Св. Лоренцо, която можем да видим и днес.
По-нататък е храмът на Ромул превърнат в църквата на християнските светци Козма и Дамян. По времето на Пиранези повечето историци смятали, че храмът е посветен на известния основател на Рим и поради това в легендата отдолу авторът или издателят е написал, че храмът е посветен на Ромул и Рем, а не както е всъщност, на умрелия като дете син на император Максенции Ромул. Подобни грешки могат да се видят и при разпознаването на други сгради в изображението, така че по-добре е да не им обръщате внимание. На бележките отдолу де, не на сградите.
След разхвърляните останки на близък план, придаващи някаква драматичност на цялата гледка, долу можем да зърнем стърчащата Колона на Фока с две сгради покрай нея. В ляво пък някакви работници, като че ли разчистват пространството пред арката, унищожавайки по всяка вероятност древни артефакти. Дори представителите на зараждащата се по онова време археология подхождали доста варварски при разкопките и по-скоро могат да бъдат наречени колектори на старинно изкуство, отколкото истински учени. Но всяко начало е трудно…
След стотина години, през 1858 г., виждаме западната част от форума вече през погледа на обектива.
Храмовете на Сатурн и на Веспасиан са видимо поразчистени и нивото в тази част е свалено, но по колоната на Фока може да се види, че Форумът е все още доста над съвременното равнище. Поставени са огради, които наследниците на завоевателите на древния свят използват за простори :)
След няколко години започват спорадични разкопки и от тази снимка на колоната на Фока може да се види, каква е разликата между древното ниво и онова през 60-те години на 19 век.
И, спазвайки разхвърляния си начин на представяне, отново ми се прииска да се върна няколко столетия назад…
Към следващата част
Текстът е част от проекта на Юрий Александров „Цивилизацията” ©
Други публикувани текстове от този проект:
Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни...
Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни... (2)
Религията –от толерантност към фанатизъм
Мюсюлманите в Европа днес – една позната история
Залезът на Запада?
Диоген – гражданинът на света, който живееше в делва
Луций Квинкций Цинцинат – древният римлянин вдъхновил поколения държавници
Цветовете на Античността или кичът не е от вчера
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 2
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 3
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 4
Коментари
Публикуване на коментар