За гражданите в Рим, поданиците в Антиохия и българските избори

2 в. пр. Хр. Предизборна агитация в древен Рим. Младият Публий Корнелий Сципион Назика Серапион се кандидатирал за длъжността едил и обикалял по улици и пазарища на срещи с избирателите. Отправял любезности и призиви за подкрепа, ръкувал се с всеки, така както правят политиците и днес, 22 века по-късно. Не щеш ли обаче попаднал на човек със загрубели и покрити с мазоли от тежката земеделска работа ръце.

- Боже мой, да не би да ходите с тях? –пошегувал се кандидат магистратът, когато усетил ръката на гражданина в своята.

За негово нещастие наобиколилите го хора чули думите му и решили, че той се подиграва с бедността им и начина по който изкарват прехраната си. Естествено, на изборите Назика бил наказан от избирателите и не бил избран за едил.

Явно въодушевен от подобни навици на непосредственост между управлявани и управляващи, прекаралият 12 години на младини като заложник в Рим Антиох IV Епифан решил да ги прехвърли в родната си Сирия. Това се случило няколко десетилетия преди случката с Назика, но и тогава явно римските обичаи са си били все същите. Та като поел управлението на държавата на Селевкидите Антиох започнал да демонстрира близост с народа. Обикалял антиохийските площади и улици, разговарял с всеки срещнат, раздавал подаръци, спирал се пред дюкяните на търговците и занаятчиите. Често обличал римска тога и обикалял пазара, ръкувайки се с хората. Потресени от демонстрацията на подобна близост, неприсъща за един източен монарх, хората вместо Епифан (прославен) започнали да го наричат Епиман (смахнат, безумен). Защото били поданици и не можели да разберат що е това да бъдеш гражданин.

Да, още от времето на Назика и Епифан хората по света се делят на поданици и граждани. И докато в миналото и днес една част от тях са нямали и нямат право на избор, просто защото са живели или живеят в авторитарни, абсолютистки, тоталитарни или просто завзети държави, които задължително превръщат човек още от първите му години в послушен поданик, то още от времето на първите римски консули е съществувала една прослойка, чиито членове сами си избирали да бъдат... поданици вместо граждани.

Тогава и днес това са хора, които съзнателно се отказват от основни свои права за да получат огризките под масите на олигарси, тирани, “патриоти”, мерзавци, местни феодали и обикновени бандити, целящи да унищожат свободата на всички ни. За тези объркани хорица свободата е “ценност” наредена някъде между марковите слънчеви очила и новия модел анцуг на Адидас. В най-добрия случай!

Затова поредните парламентарни избори в България за пореден път ще бъдат поле на сблъсък между поданиците и гражданите в едно двуборство, което продължава още от времето на Възраждането по тия земи. От едната страна са проевропейски настроените граждани, ценящи свободата на индивида и бизнеса, а от другата са поданиците, прекланящи се пред източните сатрапи и техните имитаторчета навред по света и у нас.

И не! В България няма да настъпи разцвет на демокрацията, дори ако след няколко дни изборите бъдат спечелени от наистина убедени демократи, а не от поредните имитатори. Истинските избори ще бъдат спечелени за страната ни, едва когато поданиците се превърнат в едно пренебрежимо малцинство и спрат да налагат извратените си идеи за обществено устройство на останалите. А това може да стане с образование. Не професионално образование, а образование създаващо най-малкото една обща култура и космополитен поглед към света и историята у тийнейджърите.

Защото гордото „Civis romanus sum“ (Аз съм римски гражданин) от времената на Римската Република отеква през вековете и до днес, грабвайки светлите европейски умове в продължение на стотици години, а „Аз съм поданик на Антиох“ никой дори не го е и чувал...

Юрий Александров
https://gledam.blogspot.com/

Текстът е част от проекта на Юрий Александров „Цивилизацията” ©
Други публикувани текстове от този проект:

Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни...
Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни... (2)
Религията –от толерантност към фанатизъм
Мюсюлманите в Европа днес – една позната история
Залезът на Запада?
Диоген – гражданинът на света, който живееше в делва
Луций Квинкций Цинцинат – древният римлянин вдъхновил поколения държавници
Цветовете на Античността или кичът не е от вчера
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 2
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 3
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 4