Първата ни сутрин в Малта бе ознаменувана от случайната среща с един сънародник, който ни разкри много от тайните на историята и ни отвори очите за света, така да се каже.
Качвахме се малко след изгрев на автобуса за отсрещния град Биргу, където щяхме да посетим крепостта Сан Анжело, когато той се появи и след като ни разконспирира, че сме българи, побърза да седне до нас. Слабичък и кльощав човечец с мърдащи наляво и дясно очи.
- Така, като ви гледам, май сте ми набори? -запита директно той. - Аз съм на 64.
- По-млади сме с десетина години –отговорих му аз, - но изглеждаме по-стари от пиенето вчера :)
След като попита протоколно, откъде сме, кога сме дошли и къде сме отседнали, той започна един монолог, прекъсван от време на време от една-две вметнати думи на някой от нас:
- Аз тука си живея. Купих си преди години апартамент и много ми е добре. Купиш това, продадеш онова… Преди това ХодИх по Италия, по Белгия, Франция, Испания. Абе целия свят съм обиколил. А вие знаете ли, че траките са изобретили безсмъртието? Мажели с някакъв крем умрелия и на третия ден той се събуждал.
- Като Христос ли? –прекъснах го.
- Не знам дали като Христос, ама човек си скачал и направо си тръгвал. Ай така бе -става и почва да си ходи. Нищо му нема. И сега ги възкресяват някои, ама само некои. Избрани! Кво си мислите вие, че Георги Димитров е мъртъв ли?! И него са го възкресили! Живее си някъде в София сега и само ви гледа сеира. Мусолини също! Да не си мислите, че са го убили? Възкресили го и тайно го докарали тука в Малта. Щото той по произход е малтиец и си е живял спокойно после тука, без никой да му каже копче. Аз мога да ви покажа, къде е къщата, където живеят синовете му, да одите да ги видите, ама гледам, че сте некакви софиянчета...
В тоя момент, започнах да пресмятам възрастта на евентуалните синове на Дучето, но той наруши мисловния ми поток с пореден порой от думи:
- А Хитлер! Той отишъл в Аржентина, нема бункер-мункер, отрова, пистолети. 10 кораба със злато са изнесли от Германия за Аржентина преди това за него. Абе много злато, много чудо. После от него раздавал на разни от ООН-та, Америка, Европейския съюз и Мосад да не го търсят, за да го утепат. И той е жив там и живот си живее с това злато. И ние щяхме да сме добре с нашето злато, ако не го гепиха Канадците. Ти знаеш ли, че в България има толкова злато, че всеки българин може да е милиардер. Не милионер, милиардер! Тоя Мъск, Тесла-месла, ще е като просяк в сравнение с нас. Не като сега -да се чуди човек, как да изкара некой лев. А знаете ли, кой е получил 100 милиарда долара от Сорос, за да построи хотел на черноморието... Аз съм тренирал бокс... И сега тренирам...
Той продължи да говори още, но не се наемам да представя достоверно думите му нататък, навярно защото мозъкът ми се е изключил, включвайки някакъв древен защитен механизъм предпазващ го от тъпизми. Хубавото също беше, че пътуването трая двадесетина минути, но въпреки това те ни се видяха, като два часа.
- Айде, слизаме! -обяви накрая той и започна да се бута в тълпата в рейса, като от време на време обявяваше на някой тъмнокож на български: - Дръпни се бе, чернилко! Ей, спагети, Come stai? Напълни се държавата с вас бе!
Оказа се, че слизаме на една и съща спирка, а целта на почти всички от автобуса беше близкият неделен битпазар в Биргу. Както и на нас, защото часът беше 8:00 и имахме още един час преди да отворят крепостта на хоспиталиерите.
Щом стъпихме на земята Гената ми заяви директно:
- Стой тук да изчакаме тоя тип да си продължи напред, че не знам, колко ще го изтърпя още.
Е, поседяхме на по цигара на спирката, психопатът не се върна към нас, за да ни досажда и поехме към битпазара, където пък се опитахме да се впишем сред местните, навярно неуспешно. Битакът обаче не беше нищо особено, макар препълнен от народ. Почти половината от сергиите продаваха китайски дрехи и играчки и само на четири-пет места успях да зърна наистина стойностни антикварни предмети от 19-ти и началото на 20 век, които нямаше да мога да пренеса в самолета поради обема им. Купих без пазарлък едно дървено ковчеже за жена ми и с Гената продължихме в изследването на историята на този забележителен остров. И с тайната надежда да не виждаме повече българи там...
Коментари
Публикуване на коментар