Domina– един сериал, който влиза в тройката за най-добри на тема Древен Рим

Сериалът, който кой знае защо феновете сравняват с продукцията на HBO “Рим“? А следвайки сценария и духа на произведението по-скоро то трябва да бъде сравнено с „Аз, Клавдий“. Но и да се опитаме да го сравним и с двата сериала, той е превъзходен и определено може да се нареди до малкото произведения на кинематографията, които представят античното минало без излишен патос и остарели клишета. Може би в него липсва небрежният и натуралистичен поглед към античния град от „Рим“, както и интелектуалното и малко предубедено излъчване от „Аз, Клавдий“. Но, какво пък. Явно именно тази гледна точка го прави добър за почитателите на древната римска история, защото притежава някакъв чар по свой си, неповторим начин, без да прекрачва прекалено трезвите граници на историческата истина -нещо което е трудно да се отдаде на поколения режисьори упражнявали се на тема Античност..

Домина“ е чудесен сериал за мен, с изключение на една нишка, която се опитва да ни обясни, че жената на Октавиан Ливия е всъщност заклета и тайна републиканка, което ми дойде малко вповече. Но кой ли съвременник знае истината, за да може да твърди със сигурност, че това не е било така? От друга страна, едва ли жената на един тиранин и майка на друг тиранин може да е била толкова пристрастена към идеалите на Републиката, изповядвани от отдавна умрелия неин баща? Пиша последните думи, защото гледайки „Домина“ наистина се отнесох в миналото и са наслаждавах на играта на актьорите, но на моменти не можах да превъзмогна „проклятието на историка“, което ме караше да виждам, как някои дребни моменти не се напасват с последователността на историческите събития. Но това си е мой проблем. Предполагам, че със сигурност образът на Ливия ще претърпи развитие във втория сезон в определена логична посока...

Ако трябва да говорим за декори, то безспорно двата сезона на сериала Рим печелят най-вече с мащабите си, но Домина никак не е за подценяване (макар там да подценяват доста декорацията на стените в богатите римски домуси), докато „Аз, Клавдий“ се класира в тройката най-вече заради Робърт Грейвс, а не заради декорите...

Интересно, в началото ми бяха неприятни тези сравнения, а ето че и аз се впуснах неволно в тях. Но така е с добрите сериали... Предизвикват полемики, а на нас, обикновените зрители, не остава нищо друго освен да се наслаждаваме на тях като ценители на киното, а не като псевдо историци или дървени философи :)

Ю. Александров