Цветовете на Античността или кичът не е от вчера

Още от Средните векове та до днес една от масовите представи за класическия гърко-римски свят е, че той е беден откъм цветове. По онова време е било възприето, че древните публични сгради са винаги мраморни, с естествен бял цвят, подчертаващ изящните им едноцветни форми. И това продължава столетия наред. В по-късен период можем да видим продължението на тази убеденост в представителните управленски сгради в голяма част от европейските държави и Америките, които са построени именно по този гръко-римски образец. Например Капитолият в САЩ.


Това е един едноцветен пример, който днес наричаме класическа архитектура, спазващ формите, но не и цветовете на миналото. По подобен начин се възприемат и древните скулптури – всяка тяхна съвременна реплика се пресъздава без ползването на бои. Дори обратното. Би било считано за кич, ако някой съвременен скулптор, правещ копие на древен образец, посегне към четката и реши да го „поразкраси“... Така всички управляващи от 18-19 в, било те императори, крале или просто президенти държат да бъдат увековечени, като древни римляни в едноцветни статуи. Ето го Наполеон кацнал на Вандомската колона, като същински император Траян :)


Разбира се, представите за красота, кич, мода и безвкусица са се менели през различните исторически периоди. Днес възприемаме като класически изчистените линии и меките цветове, докато претрупаните форми и крещящи тонове смятаме за неудачни, дори кичозни. Това навярно започва от Леонардо и Микеланджело, които успяват по някакъв начин да наложат мнението си за античната скулптура, като същевременно успяват да достигнат завидни нюанси от цветове в картините и стенописите си. Може и да не съм прав... Все пак виждайки новооткритите избелели артефакти и гледайки към оцелелите и захабени древни строежи, ренесансовите европейци решили, че всичко в Античността е било наистина черно-бяло.

А всъщност Античността е била цветна и дошлите до нас образци на архитектурата и изобразителното изкуство просто са загубили багрите си поради свойството на времето да заличава всичко. За историците е отдавна ясно, че този „изчистен“ образ е погрешен, но сред масовата публика това е често срещана заблуда. Лично на мен често ми се е случвало при разговори за Древността, да открия, че стоящият пред мен човек, който иначе борави добре със знанията си за онова време, не е запознат с този факт.

Признавам, години наред насаждани представи за това, как може да изглежда една класическа скулптура или сграда явно са оказали своето влияние върху мен. За това и до ден днешен се дивя на подобни „боядисани“ неща и по-скоро те ми се струват кичозни и безвкусни. Това е още едно доказателство, че вкусът към „красивото“ се налага от обществените нагласи, а не е генетично заложен у човека :)

Но да продължим с визуални материали и да не разчитаме единствено на думите. Да вземем Партенона. Според традиционните представи той е изглеждал така:


Не, това не е виртуално генериран образ на възстановения Партенон, а пълноразмерно копие построено в известната столица на кънтрито - Нешвил, Тенеси, САЩ през 1920 – 1931 г. Разликата е само, че не е направен от мрамор, защото мраморът, и в Древността, и сега, е скъп. И липсват цветовете от миналото.

Преди няколко месеца обаче една японска телевизия направи светлинно шоу, което посредством дигитална технология показа Партенона в оригиналните му цветове. Дали са точно оригиналните е спорно, но дават добра представа, как горе долу е изглеждал Партенона преди 24 века.




Подобен е и случая с Олтара на мира в Рим. В днешния си вид, след реставрирането, той изглежда по този начин,


но една картинна реконструкция го представя така, както той е изглеждал преди 2000 години:


Т. нар. Саркофаг на Александър или Сидонски саркофаг, намиращ се в Археологическия музей в Истанбул е достигнал до наши дни в това си състояние, представляващо подобие на античен храм.


Ето, как една от късите му страни обаче, е онагледена в оригиналните си цветове.
В оригинал:


И във възстановени цветове:


Подобно е и положението при изобразителното изкуство, като там нещата са дори по-шокиращи. Съвсем ясно може да се види, че Аполон всъщност е изглеждал, като надуваема секс кукла :) Аз малко се колебая, дали това е Аполон, но няколко източника, казват, че е...


Артемида от Помпей пък го докарва добре в бяло,


но пък изглежда доста недодялано, вече в цвят.


За Октавиан мисля, че вече бях писал някъде. Украсите по ризницата ми идват малко в повече :)


А пък Калигула си е бил голям чук и в двата варианта :)



Естествено всичките ми забележки по цветовете и багрите са пречупени през призмата на собствения ми вкус. През Античността, по всичко личи, че древните са си ги харесвали. Много дори. И всичко, което те са създали, е могло да бъде достигнато от наследниците им повече от хилядолетие след тях.

Използвани са материали от пътуващата изложба Bunte Götter – Die Farbigkeit antiker Skulptur (Разноцветните богове – полихромията на древната скулптура), както и от Уикипедия и Youtube.


Текстът е част от проекта на Юрий Александров „Цивилизацията” ©
Други публикувани текстове от този проект:

Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни...
Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни... (2)
Религията –от толерантност към фанатизъм
Мюсюлманите в Европа днес – една позната история
Залезът на Запада?
Диоген – гражданинът на света, който живееше в делва
Луций Квинкций Цинцинат – древният римлянин вдъхновил поколения държавници
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 2

Коментари

Публикуване на коментар