От Неапол до Бриндизи без кола 2 (Националния археологически музей)

Продължение от предишната част.

Върнах се обратно на гарата в Херкулан и хванах влака до Централната гара в Неапол, откъдето се прехвърлих на метрото за няколко спирки. Тук е може би задължително да спомена, че ако (както мен) сте решили да ползвате Artecard и се опитате да я чекирате на автоматите за вход на метрото или гарите, това няма да се получи, защото явно картата не е електронно интегрирана в системата за градски транспорт (към октомври, 2023). За това е необходимо да се обърнете към някой човек от охраната или към персонала на гише, за да ви отворят ръчно вратичките. Това, разбира се, е неудобно предвид това, че не всички от персонала бяха чували за тази карта. Но вие настоявайте все пак. Ще се получи :)

Слязох на спирка Museo и походих стотина метра назад за да стигна до Националния археологически музей на Неапол и да вляза накрая в него, осъществявайки още една дългогодишна моя мечта през този ден.

Строежът на сградата е започнал в далечната 1585, като първоначалното ѝ предназначение е било да бъде казарма за кавалерията на Неаполитанското кралство. През 18 век се превръща в кралски музей, след което претърпява различни преустройства и достроявания, за да се стигне до 1861 г., когато след обединението на Италия става държавна собственост и получава името „Национален музей“. Днес в него можем да видим хиляди археологически находки от Помпей, Херкулан и по-малките селища около Везувий, египетски артефакти, както и забележителни творби от Античността и Ренесанса в колекцията на рода Фарнезе.

Пред входа за горните етажи за миг поспрях пред изящната красота, а по стълбите дори за миг получих световъртеж, зяпайки надолу и нагоре.

Разбира се първо се устремих към помещенията на „Колекция Помпей“, за да зърна там едни фрески, мозайки и статуи, чиито копия съм виждал преди това на място в Помпей и Херкулан. Те са преместени в музея, за да се запазят от капризите на времето и за да може един ден и поколенията след нас да могат да им се възхищават.

Не е учудващо, че фреските от домовете в потъналите под вулкана селища са най-вече на митологична тема -мода, която не спира в продължение на стотици години, превръщайки се в устойчива традиция.

Тук може да видим Мелеагър и Аталанта след Калидонския лов с убития от нея глиган в краката им. Пренесена е в музея от Къщата на кентавъра в Помпей.

От същата къща е и фреската изобразяваща срещата на Херакъл и Деянира с кентавъра Нес, който предлага да пренесе жената на героя от другата страна на реката с цел да я отвлече.

От къщата на Диоскурите пък можем да видим и Церера, носеща факла и кошница с житни класове,

както и Сатурн със сърп в ръка.

Великолепно реставрираните стенописи от Къщата на Мелеагър в Помпей ме накараха да постоя доста време пред тях. Последният от тях, наречен „Жена на вратата“, ме грабна едновременно с триизмерната си дълбочина и простотата на изобразеното действие -една жена на прага, приготвяща се да го прекрачи или пък надничаща любопитно зад вратата...

Фреските от храма на Изида в Помпей са може би едни от първите пренесени в музея, навярно защото това е и една от първите сгради открити там -още през 60-те години на 18 век. По онова време историческата общност с изненада научава, че през 1 в. в Италия е съществувал древноегипетски култ. Изненадата им навярно щеше да е била още по-голяма, ако тогавашните учени са знаели, че храмът е построен още през 2 в.пр.Хр., говорейки за многобройните не само материални, но и духовни връзки свързващи бреговете на Средиземно море през Античността. За този храм съм писал по-подробно в пътеписа си за Помпей и мисля да не се повтарям тук.

Натъкнах се и на една статуя на Бакхус, дарена от благодарен вярващ, чието копие бях видял през 2019 в една ниша от задната страна на храма.

Както и на прекрасния макет изобразяващ храма и неговия двор, така както са изглеждали преди изригването на Везувий. Предполагам, че по онова време светилището е било доста по-цветно, но кой съм аз, че да споря с италианските археолози :)

И понеже стана дума за макет, не мога да пропусна огромната пластика на помпейските разкопки от 1879 г. Мащабът е 1:100.

Не пропуснах да видя с очите си и прочутата мозайка от Къщата на Фавъна в Помпей, изобразяваща битката при Иса между армиите на Александър Македонски и Дарий III. Създадена е някъде в края на 2 в. пр. Хр. и се състои от около милион и половина двумилиметрови парченца, а големината ѝ от близо 6 на 3 метра ми попречи да я побера цялата в обектива. Добре че беше една малка картина до нея, която показваше, как е изглеждала преди две хилядолетия. За съжаление това, което видях в музея беше копие, а оригиналът е прибран за реставрация през 2021 г.

Признавам си обаче, че бях най-впечатлен от предметите от древноримския бит, които някак ме караха да се чувствам по-близо до обикновените хора от онова време.

Сгъваемата бронзова масичка, върху която навярно са поднасяли храна и напитки.

Уредите за затопляне на течности.

Столчето, върху което някой си е почивал или просто си е седял.

Железният сейф с бронзов обков, където някой е съхранявал ценните си неща

и древният хорн, на който някой музикант или войник е свирел.

Не мога да пропусна и една закачка към приятелите ми рибари с намигането, че риболовът като хоби не е от вчера :)

В Залата на слънчевия часовник изложбата на съвременно изкуство не успя да привлече погледът ми, колкото прекрасните фрески над нея,

а едното от вътрешните дворчета внесе у мен спокойствие и наслада, когато реших да положа морно тяло на една пейка там.

Който е посещавал този музей, едва ли е пропуснал колекцията „Фарнезе“, събирана няколко столетия от представители на тази известна италианска фамилия. Състои се най-вече от древни скулптури, но съдържа и скъпоценни камъни и монети.

Т. нар. Бик Фарнезе или Изтезанието на Дирка е скулптурна композиция от 2-3 век, която е намерена при разкопки, извършени по заповед на папа Павел III в Баните на Каракала в Рим през 16 век. Папата (и той Фарнезе) побързал да я прибере в резиденцията си в Палацо Фарнезе във вечния град, близо до Кампо дей Фиори -там където днес се помещава френското посолство.

Статуята на Флора също е датирана около 2 век и традиционно се приема, че е намерена отново в Баните на Каракала, но някои учени оспорват това, защото нейно изображение се появява в една картина на Marten van Heemskerck десетина години преди да започнат разкопките там.

Не пропуснах и бюста на любимия император -Марк Аврелий,

коленичещия варварин създаден от т. нар. мрамор Pavonazzo (от латинското pavo -паун), добиван от кариерите на древна Фригия

и мраморната основа на статуя на Тиберий, открита в Поцуоли и ознаменуваща помощта оказана от императора на 14 града в Анатолия, пострадали от земетресение. Всяка фигура изобразява един от тези градове, а под тях са изписани и имената им.

Спирам дотук, защото едва ли ще е удачно да публикувам над 400-те снимки, които направих в този забележителен музей.

Беше късен следобед, когато излязох от музея и още осмислях видяното, когато на вратата ме догони една от разпоредителките, за да ми припомни, че не е лошо да се върна и да си взема раничката, която бях оставил на гардероб на влизане :)

След кратко размишление реших, че ще тръгна към хотела си пеша, за да мога да разгледам и част от улиците на съвременния Неапол. Пътьом се спрях в Галерия Умберто I, която ми се видя твърде модерна за моя античен вкус, въпреки че е построена през 1890 г., а и по същество представлява един малко по-различен мол.

Помотах се и из Piazza del Plebiscito в чиито западен край се намира базиликата San Francesco di Paola, която ужасно наподобява Пантеона в Рим, но за разлика от него е само на около 200, а не 2000 години.

От другата страна на огромния площад може да се види и Кралския дворец, седалище на поредица от испански вицекрале и крале от династията на Бурбоните. Днес една част от него е музей, а друга библиотека.

Преминах и през Кастел Нуово, който бях зърнал още през 2019-та и заради това не се загледах много по него, макар че има какво да се види там.

Вместо това по-голям интерес у мен породиха занемарените домове на обитателите на не толкова представителните части на града.

Вече наближавах хотела си, и той позициониран наблизо, и побързах да се отбия в един един малък супермаркет, от който си набавих няколко парчета пица, бутилка лимончело и две-три бири. С последни сили се добрах до стаята си и след два-три часа блажено заспах. На другия ден щях да се отправя към мястото откъдето тинейджърът Плиний Млади е гледал изригващия Везувий преди две хилядолетия -земите около древните Мизенум и Бая.

Ю. Александров

Към следващата част.