В една топла октомврийска вечер, около 22.30 ч, кацнах на летището в Неапол за да подхвана едно пътуване, идеята за което от месеци се въртеше в главата ми. Планирах да обиколя някои древни (и не толкова древни) места из южна Италия, които съм пропуснал да зърна по време на предишните си посещения в тая очарователна страна.
От летището хванах автобуса на Alibus и след около половин час бях вече на жп гарата. Бяха ме наплашили, че района наоколо вечер е опасен за туристи, но аз не останах с такова впечатление. Нямаше я онази човешка интернационална гмеж, с която се бях сблъсквал през 2019-та, когато с едни приятели минах за кратко от тук на път за Помпей, а и наоколо тук-там се разхождаха хора, които не изглеждаха никак заплашително.
Хотелчето ми беше на около 20 минути пеша от гарата, но аз ги взех за около 40, защото влязох в една пицария за да си поръчам пица и бутилка вино за вкъщи. Така де, трябваше да полея подобаващо пристигането си. Хотелът на външен вид беше доста сносен, но стаята ми се оказа голяма дупка. Ако се напрегнех да разперя ръцете си докрай почти докосвах двете противоположни стени. Явно помещението е било коридор, преустроен в последствие на стая. Ползвах за маса един стол, а за стол леглото, а изгледът от малкото прозорче разкриваше гледка към някакви вътрешнодворни порутини, но не антични или ренесансови :) Давам си сметка за това едва сега, а тогава въобще не обърнах внимание, защото на другия ден възнамерявах да отскоча до археологическия парк в Херкулан.
Така и се получи. Станах рано и още преди 8 бях пред близката гара Порта Нолана, откъдето тръгват влаковете на изток и юг за Херкулан, Помпей, Стабия, Соренто. В цялата си самоувереност (понеже бях пътувал вече по тая линия) хванах един бърз влак, който прелетя, като самолет покрай Херкулан и се наложи да сляза на Торе Анунциата и да хвана друг влак, за да се върна и сляза най-сетне на гарата в малкото градче. Това ми отне само малко време, но не и пари, защото предвидливо си бях купил онлайн Artecard, която ми даваше тридневен достъп до почти целия обществен транспорт на цяла Кампания с изключение до бусчетата по амалфийското крайбрежие и фериботите. А и с нея имах свободен достъп до два музея или археологически обекти. Така правото на първи вход си го използвах за да вляза в разкопките.
На пръв поглед археологическият парк в Херкулан е доста подобен на онзи в Помпей, но това е само, когато го гледаш в общ план отгоре. И двата града са пострадали от изригването на Везувий през 79 г., но поради ветровете тогава първоначалния валеж от прах и пемза е подминал иначе по-близкия до вулкана Херкулан, засипвайки главно селищата на югоизток. Разбира се пирокластичния поток не е простил и на двата града, но поради тази разлика днес можем да видим повече оцелели втори етажи на сградите в Херкулан, отколкото в Помпей. Пък и първият е може би седем-осем пъти по малък по територия от втория.
Още преди да слезете сред разкопките стоящи на около 20 метра под съвременното равнище, може да погледнете надолу за да видите нишите за лодки, разположени на метри от древния бряг, където са открити множество скелети на хора, намерили последното си убежище там. В следствие от високата температура телата им били буквално изпарени и за това днес в Херкулан не можем да видим отливки на тела, така както в Помпей. Само затвореният за посетители вход към пристанището ми спести потреса, какъвто изпитах преди години в Помпей, стоейки на метри от останките на хора загинали в тази природна катастрофа.
Друга снимка от там нямам, но се опитах да увелича горната, за да се видят костите на древните херкуланци, намерили своя край там.
Няма да се впускам в подробно описание на сградите и да ги съпровождам от стотици снимки, защото знам, че днешните хора бързо се отегчаваме от дълги текстове и безкрайни албуми с изображения. Затова, ще споделя само местата, от които бях наистина впечатлен.
-Къщата на дървения параван.
Естествено, наречена е така на превъзходно запазения дървен параван в нея, който отделя атриума от таблинума. С цел по-доброто консервиране днес той е опакован в стъклен пакет -все пак това е един от малко запазените дървени артефакти от Античността с подобни размери. На бронзовите елементи са окачали лампи, а самите пана са били подвижни, позволяващи на собствениците да отделят двете помещения според нуждите си. Някой от тия богати собственици навярно е спал и на добре запазеното римско легло в една от стаите. Аз все още обаче не мога да свикна с минималистичните размери на спалните помещения в иначе богатите римски домуси. Явно са наблягали най-вече на общите помещения, а спалните са били за тях наистина само място за спане :)
- Храм на Август или Дом на августалите.
Това е една сграда свързана с императорския култ и неговите жреци -августалите, чиито главен вход се намира в западния край на Декуманус Максимус. Някои изследователи дори твърдят, че е играела роля на местна Курия, където се събирали херкуланските нотабили -нещо като местен Сенат.
Вътре, в дъното на сакралната част, под сляпата арка има един постамент, върху който навярно са слагали статуята на управляващия в момента император.
В центъра на лявата стена има една известна фреска, която изобразява Юпитер, Юнона и Минерва, посрещащи Херкулес на небесата. Ако се питате, къде точно е Юпитер (Зевс), то той е онова замацано нещо в лявата част на фреската, което би трябвало да е дъга. Така се бил превъплътил Гръмовержеца, за да посрещне своя син. (Тук автоматичните настройки на камерите на телефона ми изневериха и решиха да си ходят по свой независим път :) )
Въобще изображенията на Херкулес (Херакъл) са често срещани из целия археологически парк на Херкулан, защото според митологията градът е бил основан от героя на мястото, където той убива Какус и, разбира се, е наречен на него.
В този ред на мисли не мога да пропусна и дясната стена, в центъра на която е пресъздаден друг един древен мит за битката на Херкулес с Ахелой. Отзад дори се вижда тръпнещата в очакване Деянира.
Не мога да пропусна и перистилната градина, която поне във флоралната си част е чисто съвременно произведение.
Докато обикалях, заслепен, се натъкнах на няколко подобни тесни улички с ширина около метър и половина, напомнящи ни, че все пак Херкулан не е бил голям град. Може би с население от 5-6000 души той се равнява на едно голямо съвременно българско село или малък град, но пък каква настилка само! Ако си представите, че сградите от двете страни са били високи поне с един или два етажа нагоре, ще разберете точно какво имам предвид.
В древния римски свят обаче декуманосите са си декуманоси :) Тук крача по Декуманос Максимус и за миг си представих, че съм древен жител на града, а постройките от двете ми страни оживяваха в миналото си, макар и провинциално величие за ония времена.
Запазените горни етажи на къщите ме краха дълго да се вглеждам в тях, понеже неволно ги сравнявах по височина с ония в Помпей.
Не пропуснах да зърна и как Античността диша заедно с днешната епоха -нещо което може да се види по един очарователен начин най-вече в земите около древното Mare Nostrum, т.е. днешното Средиземно море.
Обиколих почти насън още много обекти в Херкулан, но по едно време се усетих, че вече преминава пладне и трябваше да се върна в Неапол, за да посетя Националния археологически музей, където да прекарам втората половина от този забележителен за мен ден.
Ю. Александров
Коментари
Публикуване на коментар