Помпей -Да докоснеш Древността 6 (Вилата на мистериите)

Продължение от част 5 на пътеписа

Пътьом реших да вляза в Мацелума, тъй като минавах на метри от входа му. Мацелумът в древния свят е бил нещо като закрит пазар за хранителни продукти, най-вече на месо и риба и така било и тук. Най-малкото заради откритите от археолозите животински кости и рибени люспи. Както повечето сгради наоколо и той е строен и престрояван през годините, като по времето на изригването на Везувий, някои негови части все още били в ремонт, пострадали от земетресението през 62-а.

В средата на обширния перистилен двор стоят останките от 12 колони, които поддържали над себе си покрив. В средата на мястото са открити остатъци от басейн, където навярно са плували живи риби за продан. Под страничните покрити колони пък се намирали магазинчета.

Йо и Аргус могат да се видят на една стена вляво от входа, като състоянието на фреските е доста тежко, а цветовете им доста поизбледнели през последните 200 години, когато били направени първите разкопки тук.

Покрай източната стена срещу входа са разположени 3 помещения средното от които навярно е служело за култови цели.

Мястото е изглеждало преди две хилядолетия така или почти така:



Побързах да изляза от Мацелума и да се огледам наоколо, но Валя и Гената все още липсваха от полезрението ми. Използвах момента да се щракна набързо, като един вид доказателство, че съм бил в Помпей, както всеки смахнат турист. Тук все още съм с дъждобрана, в очакване на големия порой, който така или иначе, слава богу, не се случи.

След пет минути озъртане, махнах найлона от себе си, че беше започнал да ме запарява и започнах да телефонирам на спътниците си. Когато накрая успяхме да се съберем, Гената с тъжен поглед сподели:

- Да знаеш, че тук в Помпей, човек не може да остане насаме с Историята!

Да, тази мисъл вече беше започнала да се оформя и в моята глава.

Но трябваше да продължим някак си, опитвайки се да осъзнаем заобикалящото ни, без да мечтаем за луксове, като тишина и уединение :)

Минахме покрай Баните на Форума, които бяха затворени (пфу!) и излизайки на първата пряка след тях, побързахме да погледнем Дома на трагическия поет.

Зад преградения със стъкло вход зърнах известната мозайка „Cave Canem“. Т.е. най-прочутата от всички в Помпей с този надпис, който се превежда като „Пази се от кучето“. Подобни надписи били доста разпространени в древния римски свят, особено в по-големите къщи и имения, поставяйки началото на една традиция, жива и до днес.

Малко след това кривнахме по Via Consolare, запътени към Херкулановата порта, като пътьом успях да щракна домът на Салустий, който беше… затворен естествено. Погледът е през термополиума на улицата към атриума и с телефон прекаран през решетките.

Малко след това бяхме при портата.

Оттук започвал пътят за Херкулан и част от този път щеше да ни заведе до Вилата на мистериите, която беше крайната ни дестинация в тази посока. Преди това обаче трябваше да минем през некропола, или иначе казано гробището, лежащо от двете страни на пътя.

Така е било при всички древноримски градове. Гробищата се образували около всяка пътна артерия излизаща от селищата и изпращали и посрещали всеки пътник. Това е странно за съвременните хора, но си е било съвсем в реда на нещата по онова време.

Някои от гробниците, построени явно за по-заможни граждани, са наистина забележителни и въздействащи, разкривайки ни, както вечния човешки стремеж към безсмъртие, така и ужасяващия страх от Нищото.

Не пропуснахме да влезем и вътре в една по-скромна гробница, но празните стени не успяха да възбудят фантазията ми.

Но стига с тия гробища.

Продължихме по пътя и след около 5 минути завихме по една живописна пътека, която щеше да ни отведе там, закъдето бяхме тръгнали.

След малко я зърнахме

Вилата на мистериите –може би най-известния римски дом в Помпей. Кръстен е така на фреските по стените в една от стаите, изобразяващи Дионисиевите мистерии –религиозен ритуал от древността посветен на бог Дионис (Бакхус). Те са и едни от най-запазените картини от Античността. Реставрацията разбира се също си е казала думата.

Комплексът се състои от над 60 помещения и е построен през 2 в. пр. Хр. като впоследствие е претърпявал много промени, последната от които някъде около 80-70 г. пр. Хр. Явно е, че е ползван като извънградска вила от някой нотабил, но след земетресението от 62 г. се преустройва във ферма, каквато остава до изригването на Везувий.

Тук с Евгени стояхме дълго време пред тази дървена врата разделяща две от помещенията и се чудехме, как дървото се е запазило толкова добре цели две хилядолетия.

Впоследствие се оказа, че това е гипсова отливка, създадена по същия начин, както онези фигури на хора, които всеки е виждал и които се свързват неизменно с Помпей. Но за това, ще спомена по-нататък.

Ето и такава отливка на кепенец, която си стои съвсем естествено на мястото, сякаш е от дърво.

Вилата има и два атриума. В единия огромния комплувиум се подържа от четири колони и въобще не се намира след тогавашния вход, както би трябвало да бъде според нашите учебникарски представи, а е забит в един ъгъл, близо до баните.

Другият заема по-централно място, но и той не в близост до оригиналния вход, а се намира едва след перистилния двор, който пък видях само под формата на съвременен фототапет, мъдрещ се точно насреща :)

Някои стаи са изрисувани в т. нар. Втори стил и фреските изобразяват различни архитектурни елементи, най-вече колонади и корнизи,

а обстановката към градината в северозападния ъгъл направо ме върна две хилядолетия назад. Дори и стърчащата в далечината улична лампа не можа да ме извади от това състояние :)

Въобще вилата има наистина ужасно много помещения и дори да зърнете всички, едва ли ще ги запомните, ако сте обикновени туристи като мен. Заради това ще прескоча известен времеви отрязък и ще стигна до момента, когато поехме по обратния път, за да се завърнем отново в Помпей и да… продължим с обиколката ни. Чакаха ни още от археологическите чудеса на древния римски свят.

Към следващата част

Юрий Александров
https://gledam.blogspot.com/

Предишни части на пътеписа:

Част 1
Част 2
Част 3
Част 4
Част 5