Продължение на Първата част
През 62 г., силно земетресение, като един вид предупреждение за бъдещето, удря околностите на Везувий, нанасяйки тежки щети на сградите в Помпей. 17 години по-късно, когато вулканът изригва и покрива града под слой пепел и пемза, „запечатвайки“ го за бъдните поколения, той все още не е преодолял последиците от труса. През тия 17 години голяма част от сградите са ремонтирани, главно публичните, но много от тях си оставали увредени и видът, в който ги виждаме днес, едва ли може да бъде определен като най-славния им. Въпреки това те са достатъчно запазени под пепелта в продължение на хиляди години, а Помпей е най-съхранения град от римската епоха до наши дни.
Но да се върнем към обиколката ни. На югоизток от Амфитеатъра се намира Голямата палестра, наречена така, за да я отличаваме от Малката такава (Самнитска) при Триъгълния Форум. При древните гърци, а по-късно и при римляните палестрата е била нещо като гимназион с двор –място за гимнастически упражнения, тренировки, състезания или просто контакти.
Построена е някъде по времето на Август, най-вече за да отговори на нуждите на разрасналия се град, както навярно и заради това, че модата по онова време повелявала, синовете на богатите граждани да упражняват някакви физически упражнения, за сметка на все по-западащата военна подготовка. Палестрата прилича на гигантски перистил, ограден обаче с колонади само от трите си страни, а от четвъртата, гледаща към Амфитеатъра, с обикновена стена. В средата на пространството имало басейн, а покрай колоните растели два реда дървета, даващи благодатна сянка в летните жеги. Въобще струва ми се, че по онова време палестрата е била доста приятно местенце. Както впрочем и днес. На снимката, отгоре наднича закачливо Везувий :)
Червените щори покрай колонадите със стъкла пред тях, са сложени заради временната изложба “Vanity: Stories of Jewels from the Cyclades to Pompeii“, която беше открита само дни преди да пристигнем и ще продължи до 05.08.2019 г. Явно така съм се заплеснал по златните накити на възраст хиляди години, че съм забравил да снимам. Затова двете снимки по-долу са взети от тук:
Когато излязохме навън, разбрахме, че дъжделивата прогноза за времето май ще излезе вярна. Тъмните облаци, надвиснали над амфитеатъра се примъкваха постепенно към нас. Ние обаче бяхме подготвени с дъждобрани и никакви природни стихии не можеха да ни накарат да напуснем стария Помпей, дори и потоп.
На север-северозапад от Амфитеатъра пък се намира т. нар. Говежди форум (Forum Boarium). За съжаление беше затворен, но аз успях някак да промуша поглед и телефон през оградата, където не видях нищо приличащо на форум, а само едни лозя. По време на първите разкопки в началото на 19 в. археолозите открили много говежди кости и помислили, че са се натъкнали на пазар за добитък и за това го кръстили Говежди форум. По-късно са открити остатъци от лозе, разположени почти из целия парцел и затова в днешни времена са насадени наново растения, които са култивирани с винарски древни техники.
В последствие на доста места из Разкопките видях подобни лозя, от които се прави прочутото помпейско вино, потвърждаващо славата на древна Кампания, като производител на най-хубавото вино в Древността, че и днес. Най-известно е виното от Вилата на мистериите, което се прави явно и от лозя растящи не само в тази вила :) Поне надписът, закачен на вратата на една къща наблизо, твърди така.
Преди да продължа обаче, искам да поясня няколко неща относно районирането на Помпей. С цел по-добра ориентация за посетителите и най-вече за професионалистите, археологическия парк е разделен да 9 района, всеки от тях също разделен на номерирани инсули (от латински insula -остров). Това са каретата оградени отвсякъде с улици, както във всеки съвременен град. От своя страна инсулите са разделени на съставляващите ги постройки и обособени терени, съответно номерирани и те. Например мястото, където ще отидем в следващия абзац е с адрес „II, 4, 3-12“, където „II“ е районът, „4“ е инсулата а останалото терените, които обхваща имотът . Нататък няма да давам адресите на обектите, с цел да не предизвикам досада у читателя, но понякога ще се налага, за да разгранича някои сходни и приличащи си места.
На крачка от Говеждия форум се намира имотът на Юлия Феликс, който заема цялата най-голяма инсула в града, което го прави и най-големия по площ. Влязохме случайно от южния му вход, за който не знаех, че съществува.
Мястото е разкопано още през средата на 18 век, но след поредица от щети нанесени от неаполитанските крале е погребано отново, за да може през 50-те години на 20 век да бъде разкопано, този път професионално. От имота са застроени едва около една трета, а останалата земя била заета от голяма градина. След земетресението от 62 г. собственичката явно решава да отдава част от къщата си под наем, а баните си превръща в публични. За това говори един надпис, намерен при първите разкопки на лицевата страна на имота. Той бил нещо като обява, написана върху стената откъм улицата. Днес той се съхранява в Националния археологически музей в Неапол на сухо място, за да се запази и за бъдещите поколения.
Надписът в общи линии гласи: „Дават се под наем, в имението на Юлия Феликс, дъщеря на Спурий, елегантни бани за порядъчни хора, магазини с горни стаи и апартаменти. От 13-ти август до 13-ти август на шестата година, в продължение на пет непрекъснати години. Наемът ще изтече в края на петте години.“
Подобни графити, пръснати из целия Помпей, ни карат да почувстваме някак близки хората живели тук преди две хилядолетия виждайки, че и те са се вълнували от същите неща, от които се вълнуваме и ние днес. Това е светът на онези, които не са влезли в аналите на Историята, но са съществували от плът и кръв, точно толкова, колкото и известните императори, философи, генерали и сенатори на римската държава.
Но да продължим. Безспорно просторната градина хваща окото, особено нейната централна част където е съществувал нещо като канал, по онова време пълен с течаща вода.
С изглед към градината е и портикът на запад от нея, покрай който има няколко помещения.
Летният триклиний е най-интересният от тях. Отворен към градината, в прохладните вечери в него навярно са се настанявали стопаните на сградата, за да вечерят. На задната му стена може да се види т. нар. нимфеум –това са ония стъпалца, вградени в стената отзад, по които всъщност се спускала вода. По принцип такова помещение е имало във всяка богата римска къща, особено в провинцията, където наличието на повече пространство развинтвало фантазията на богати собственици и способни архитекти.
На север и юг от триклиния се намират стаи, които навярно са служели за спални или сервизни помещения.
Къщата има още много други помещения, заслужаващи да се видят от които са баните, но за жалост този ден коридорът към тях беше затворен и аз не знам поради каква точно причина. Обикновено подобни прекратявания на достъпа до дадени обекти се извършват от управата на парка, за провеждане на нови археологически разкопки, консервиране и реконструкция на сега съществуващи, или просто за поддръжка. По нататък, за мое съжаление, щяхме да се натъкнем на доста такива места.
Накрая, от централния вход на къщата, излязохме на „Via dell'Abbondanza“ – главната улица на древното градче, която е главна и днес, предвид броят туристи, които щъкат всекидневно по нея.
Следващият частен дом на тази улица бе „Венера в мидена черупка“, в който исках задължително да вляза, но за мое съжаление, беше затворен и ние продължихме хладнокръвно нататък.
Хладнокръвието ми обаче се стопи, когато пред дома на Октавий Квартий ни застигна една огромна група от крещящи 10-11 годишни вагабонти, водени от няколко учителки. Отгоре на всичко взе и да прокапва дъжд...
Към следващата част
Юрий Александров
Коментари
Публикуване на коментар