В един слънчев октомврийски ден на 2024 г. с Генчо стигнахме и до Римската агора в Атина, наречена още и Римски форум, както си му е редът. Тук най-запазената и впечатляваща сграда е т. нар. Кула на ветровете, навярно защото отгоре, на всяка от осемте ѝ стени, е изобразен елинският бог на съответния вятър, а току под тях са стърчали едни метални пръчки, които измервали времето, използвайки слънчевата сянка -т.е. това си е било един действащ слънчев часовник, който се е съобразявал с астрономичните периоди през годината. Според древните извори кулата е построена някъде около 50 г. пр. н. е.
Всъщност в началото на 19 век Атина се е превърнала отново в едно малко селце около Акропола, където местните подивели гърци, нямали нищо общо с цивилизованите гърци в Мала Азия. Но това е предмет на друг един исторически разказ, много подобен на българския...
На фона на околните рехави древни останки, сградата е оцеляла до наши дни, защото е използвана в по-късните времена, най-вече като религиозен обект на монотеистични религии, което едва ли е учудващо за всеки днешен любител на Древността.
Във вътрешността ѝ обаче е бил позициониран и воден часовник, чиято механика не е разгадана и до днес, но дори и сега могат да се видят издълбаните улеи, по които е текла водата.
Връщайки се назад във времето си представям, как някоя майка от околните къщи е пращала някое от децата си до тази кула, за да провери, колко точно е часа, а местните търговци са се ориентирали, кога да отворят магазините си.
И понеже винаги ми е било интересно, какво се е случвало със сградите от Античността в последващите времена, не мога да се въздържа и да не вкарам в текста и стари картини от времето на Османската империя, изобразяващи тази кула.
През 1751 г. тя е изглеждала така:
А през 1805 г., само 27 години преди гръцката независимост, Edward Dodwell ни я представя вече като дервишко светилище, надниквайки нахално вътре:
Всъщност в началото на 19 век Атина се е превърнала отново в едно малко селце около Акропола, където местните подивели гърци, нямали нищо общо с цивилизованите гърци в Мала Азия. Но това е предмет на друг един исторически разказ, много подобен на българския...
Ю. Александров
Коментари
Публикуване на коментар