Рим тогава и сега. Пантеонът

Забележителната сграда е построена от Марк Агрипа около 25 г. пр. Хр. като храм на всички богове. Но не, тогава не е изглеждала така, както днес. По-късно, през вековете, след два пожара, накрая е възстановена от император Адриан през 126 г. и по това време е добавен бетонния купол зад портика, който впечатлява днес всички туристи особено, когато го погледнат от вътрешността. В съвремието ни този купол си остава най-големият в света създаден от неармиран бетон. Според древните извори архитектът на тази адрианска сграда е Аполодор Дамаски.

Единствената причина Пантеонът да оцелее до ден днешен е, че в началото на VII в. е превърнат в църква посветена на св. Богородица и мъчениците, така както се е случило с много древни езически храмове в Рим. За това може би трябва да благодарим на онези, които унищожиха Античността за това, че неволно са запазили частици от нея, до които днес можем да се докоснем материално :) Каква ирония само...

Превръщането му в църква обаче не попречило на един християнски византийски император след няколко века да ограби позлатеното бронзово покритие от купола и съпътстващите го орнаменти, а по късно мраморната облицовка на сградата да бъде разграбена за най-различни строителни начинания на кого ли не. Статутът на църква не попречил и на папа Урбан VIII Барберини в началото на 17 век да свали бронзовия таван на портика и да го разтопи за оръдия за крепостта си Сан Анжело (бивш мавзолей на Адриан от Древността). По това време жителите на Рим започнали да се шегуват че „онова което варварите не успяха да унищожат го направи Барберини“ :) Явно засрамен от това Урбан VIII решил да изкупи греха си и построил две камбанарии в двата края на портика. Това се видяло толкова неестетично на тогавашните жители, че започнали да ги наричат „ушите“. Е, ушите накрая са разрушени в края на 19 век и от тогава Пантеонът претърпява множество реставрации, макар че все още е християнска църква, а не музей. Навярно заради това, че вътре има редица гробове -от този на Рафаело та до този на Виктор Емануил II -бащата на италианската нация. Поредния „баща“ по-точно.

През юли 2021 г. моят телефон видя тази сграда така през безпристрастния поглед на обектива (по-горе).

В средата на 18 век Джовани Пиранези рисува Пантеона през собствения си поглед, който вкарва известна доза драматичност и мрак във второто изображение, но това си е съвсем типично за него. Все още могат да се видят неудачните „уши“ на сградата.

На третата снимка пък е един опит за съвременна реконструкция на Пантеона от времената на Адриан. Оставам на вас да прецените, дали е удачна.

Но това е Рим -град, който е бил велик в Античността, после е западнал и отново се е възродил.

Ю. Александров