За обикновените хора в Древен Рим

Винаги съм се възхищавал от останките на Древния римски свят -величествените сгради, пътищата, акведуктите, баните, театрите, амфитеатрите, храмовете, вилите, базиликите. С трепет съм стоял и пред статуите на известни римляни, които са творели историята и чиито живот е така добре описан от древните автори. Припомнял съм си техните дела, битки, произведения и думи, които отекват и до ден днешен сред съвременниците ми. Това е величието на една отдавна отминала епоха, поставила началото на днешния ни свят.

Но единствените древни останки, които са докосвали по някакъв начин сърцето ми са изображенията на ония неизвестни и обикновени хора от Древния свят, за които няма да прочетем в учебниците по история, нито в научните трудове на мастити историци. Това са мелничари, пекари, фермери, роби, артисти, хамали, перачи, занаятчии, строители, предприемачи и търговци, благодарение на които древната Римска държава е съществувала и които са осигурявали възможността на консулите, преторите, генералите и императорите да вършат великите си дела, а на известните писатели, поети и философи -да творят.

За тях ще научите само инцидентно, ако случайно са попаднали в писанията на древните автори или пък от оцелелите надписи върху гробницата на някой забогатял освобожденец. Така до нас са стигнали само откъслечни данни за техния бит и начин на живот.

Стоя пред тези портрети и знам, че тези хора са изпитвали същите чувства, каквито изпитва човекът и днес. Гняв, омраза, обич, наслада, съчувствие, похот, радост, отчаяние, суета и стремеж към по-добър живот, стремеж към щастие. Как обаче са оцелявали в един свят, в който медицината почти не е съществувала? Как са умирали от болести, които днешната медицина лекува с няколко хапчета или ваксини? Как са се справяли с десетките си ежедневни трудоемки задачи, които за съвременния човек изискват простото натискане на няколко копчета? Как са изминавали далечни разстояния за дни и седмици в тресящи се по пътищата каруци, които днес изминаваме за час-два? Или пък са плавали по Mare Nostrum в кораби, която всяка по-голяма вълна е способна да преобърне? Това правело ли ги е по-различни от нас? По-упорити ли са били? Или просто са се адаптирали в окръжаващата ги действителност, така както е правело човечеството през цялата своя история?

Не знам. Но ненаписаните истории на тези хора от античните портрети винаги са запалвали въображението ми и са ме карали да се чувствам неизменно тъжен. Особено, когато ги гледам през погледа на изминалите векове и ги виждам пред мен все така изпълнени с живот. Сякаш не са минали две хилядолетия откакто ги няма...