За мръсните обувки и Пътя

Днес си направих пешеходна разходка по маршрут Перник-с.Дивотино-Дивотински манастир-Банкя (20 километра). До Дивотино се нагледах на пернишки индустриален пейзаж, който не пожелах да заснема, но след селото поех по един черен път, който се изкачваше по полегатите склонове на Люлин планина, откъдето се откриваха великолепни гледки. В тази си част Люлин доста прилича на Източните Родопи, дори предлага поглед към неподозирани далечини, които обективът на телефона няма как да пресъздаде, а само окото може да осмисли някак.




По нататък пътят започва бавно да се спуска надолу, а когато стигне гористите районни се превръща на места в изорано от автомобилните гуми блато от рядка лепнеща кал. А понякога и на течаща вода. Дори на едно място се зачудих, дали реката се влива в пътя, или пътят в реката. В този момент благодарих на себе си, че сутринта не си бях нахлузил гуменките, както мислех, а старите и изпитани туристически обувки с четирисантиметрови твърди подметки, които не пропускат и грам вода.




Долу, преди манастира, накрая излязох на асфалтов път и се натъкнах на умерени тълпи от кашкавал туристи, които си паркираха колите и се юрваха да зърнат обиталището на монасите. В интерес на истината Дивотинския манастир не ми направи, кой знае какво впечатление, откъм големина и архитектура, но пък ме зарадва с добре поддържани сгради и дворни пространства и непривична за тези балкански ширини чистота. Някак кокетен ми се видя...




Когато тръгнах към Банкя, щях да изневеря на себе си, ако поема по асфалтовия път и отново предпочетох едно алтернативно офроуд трасе, което не закъсня да ме изненада с поредната доза лепкава кал и издълбани от гумите коловози, които на места приличаха по-скоро на окопи. Там някъде срещнах един баща с около пет годишната си дъщеричка, които устремено газеха в калта нагоре. Поздравихме се с бащата, докато детето му говореше:
- Нищо, тате, ще го минем и това...

Припомням си последното, защото докато се суетях пред манастира преди това, чудейки се как да изчистя обувките си посредством трева и търкане в крайпътния чакъл, че да не изцапам чистия манастирски двор, покрай мен мина някаква двойка с дете и то възкликна:
- Мамо, виж този чичко с какви мръсни обувки е!
А тя му отговори с наставнически глас:
- Ми това е много лошо, маме. Човек с мръсни обувки значи, че той не се грижи за себе си. И за жените е лошо, но за мъжете е още по-лошо.
Понечих да кажа нещо, така както само аз си знам да отвръщам на съвременните сноби, но изведнъж, за учудване на себе си, само им се усмихнах, докато те се качваха на чистичкото си пернишко Ауди с чистичките си бели маратонки.

Навярно тия походи сред дивата природа ме превръщат, поне за известно време, в по-добър човек...

Ю. Александров

Коментари