Пуснете Македония в ЕС, български националисти

През 1913 г. нападнахме съюзниците си, защото не искахме да им дадем Македония и почти целият български народ одобри това. Сега, през 2021 г. не даваме на Македония да бъде член на ЕС, защото тя провеждала антибългарска политика и пак почти всички български граждани одобряват това. Първият път Македония ни струваше една национална катастрофа. Вторият път, какво си мислите, че ще ни струва?!

Българоезичното население на т. нар. „Република Северна Македония“ вече повече от сто години е подложено на сръбско-македонистка пропаганда. Още от първите класове в училище тамошните деца са учени, че първо са „прави сърби“, а след 1945 г., че са същински македноци и че техният най-голям враг е България. Как си представяте тогава, че за един миг и с един вълшебен договор те ще се обърнат изведнъж и ще заобичат България, както българските политици и народ вкупом искат? Та нима не осъзнавате, че ако някой ден вашите деца бъдат подложени на стогодишна анти родна асимилация в училищата, накрая ще се окажат българи? Едва ли. Ще са такива, на които пропагандата ги учи. Сега искате един народ, макар и изкуствено създаден, да признае своите български корени. Смешно е, да не кажа трагично. Ще си се наричат както си искат и ще фалшифицират историята както им скимне. Дали това е така, е предмет на науката история, но не може да бъде предмет на политиката.

А и антибългарската пропаганда в Македония напоследък достигна нови върхове именно заради ветото на България за членството ѝ в ЕС и продължаването на тази грозна българска националистическа политика сякаш излязла от средата на 19 век. Осъзнайте се и оставете тоя новообразуван народ да влезе в ЕС, защото после ще се каете, както се каеха дедите ни през 1913-та, когато поискаха цяла Македония, но загубиха част от Беломорието, почти цяла Македония, Тракия и Южна Добруджа... А след няколко години загубиха и всичко.

Оставете ги да влязат в ЕС и тогава действайте не брутално, както явно сте свикнали да действате спрямо по-малките народи, но по един начин на просвещение и със създаването на български културни центрове във всеки един техен по-голям град.

От един потомък на бежанци от Велес:
Ю. Александров

Коментари

Публикуване на коментар