09 юли 2021
Тук съм в Остия Антика -морското пристанище на Древен Рим. Не знам защо, но винаги когато се сещам за това селище си припомням една интересна случка от 68 г. пр. Хр., която някак отменя морското превъзходство на римляните в "тяхното море“ в един кратък отрязък от време.
В това време Римската република вече владее по-голямата част от Средиземноморието, а където не владее, то присъства тотално. Когато в края на годината пред Остия пристигнал римският морски конвой от десетки (а навярно и стотици) търговски кораби натоварени със зърно от Египет, което да изхрани Рим поне за месец-два, те били нападнати от пирати, а част от римския военен флот установен там, бил изгорен от същите пирати. Плутарх ни разказва че пиратите дори взели в плен двама римски претори, барабар с ликторите и слугите им, което си било направо обявяване на война на държавата елиминирала дотогава всички свои врагове из средиземноморието.
Естествено, след този удар, цените на зърното в Рим се покачили няколко пъти, което пък довело до недоволство сред най-нисшите класи в Града (нарочно не казвам плебеи), които си искали евтинджоса, който по това време дори не бил дотиран, заради все още съществуващите и все още неотменени закони на Сула.
Само след няколко месеца плебейското събрание дава на Помпей империум, според който той може да си прави каквото иска из Средиземно море, и за пореден път той става генерал, без преди това да е бил сенатор.
Така изключенията от Закона създадоха първия император с неограничена власт макар и за кратък отрязък от време. Следващата стъпка е естествено някой да бъде провъзгласен за пожизнен диктатор и това накрая става след няколко десетилетия, поставяйки началото на края на Римската република.
Но как свършва всичко?
Помпей успява да разчисти морето от пирати само за няколко месеца, използвайки новопостроения римски флот като метла от Запад на Изток. Главатарите на пиратите са наказани със смърт, а голяма част от тях са разселени във вътрешността. По-късно някои от тях и техните деца стават екипажи във флота на сина на Помпей Секст, явно помнейки все още с благодарност това, че били пощадени от баща му.
Но всъщност, какви ги приказвам... Най-неприятният извод от последните ми обиколки из Рим беше, че носейки тая кърпа на главата си непрекъснато накрая изгорях на чело и лице, а голото ми теме остана чисто бяло, очертавайки една рязка разлика, която едва съвсем наскоро успя изчезне :)
Ю. Александров
Коментари
Публикуване на коментар