„Мисис Америка“ –сериалът в който републиканки и демократки воюват с републиканки

Най-сетне успях да изгледам сериала „Мисис Америка“. При това наведнъж, в един слънчев неделен ден. И не съжалявам със сигурност за пропуснатото хубаво време. Заглавието е малко подвеждащо, защото в епизодите не става дума за конкурси за красота с участието на безмозъчни американски домакини. И слава богу...

Действието се развива през 70-те години на миналия век -във времената, когато привърженички на Демократическата и Републиканската партии в САЩ се обединяват в борбата си за ратификация от местните щатски конгреси на Поправката за равни права (Equal Rights Amendment -ERA), гарантираща еднакви права за мъжете и жените във всяка една област от обществения и личен живот и опитваща се да разруши хилядолетния патриархат, установен през последните няколко хиляди години през човешката история.

Сериалът пресъздава историята на т.нар. Втора вълна на феминисткото движение, която по това време придобива огромна обществена подкрепа в по-цивилизованите щати из Нова Англия, Западното крайбрежие и Хаваи. Главните герои в него са такива известни имена в женското движение в Щатите като Бети Фридан, Глория Стайнъм, Джил Ръкелсхаус, Шърли Чизъм и Бела Абзуг, които въпреки противоречията помежду си, все някак успяват да поддържат общите си цели за равенство, право на аборт и свобода за лесбийките.

Срещу тях се изправя никому неизвестната и загубила на два пъти кандидатура за конгресмен от републиканците Филис Шлафли (в прекрасната роля на Кейт Бланшет) -майка на 6 деца с първоначално недовършено образование -добра съпруга съгласно всички патриархални разбирания и върл противник на Поправката. С много труд и упоритост тя успява да завърши образованието си и да създаде национална организация, която успява да предотврати приемането на поправката от няколко щатски конгреса, изпращайки... домашно приготвени сладкиши на местните конгресмени, използвайки тихомлъком финансиране от расистки организации и цитирайки несъществуващи социологически изследвания.

Прекрасното в сериала е, че сценарият някак успява да убеждава непредубедения зрител ту в правотата на Шлафли, ту в правотата на феминистките. С изключение на последния епизод, когато Кейт Бланшет прави една от най-големите си роли, поне за мен, когато придобива вид на самия Дявол в речта на Шлафли пред част от елита на Републиканската партия. Там тя се представя като наследник на суфражетките и споменава, че ...жената е като пликче чай... Точно както наскоро една българска „консервативна“ председаталка на българския Парламент заяви, без дори да се доближава стойностно до Шлафли.

Създателката на сериала Дави Уолър казва: „Оригиналната история, от която произтичат днешните културни войни – нея можем да проследим директно от 1970-а до днес през Филис Шлафли и наистина да разберем, как сме се превърнали в толкова разделена нация“.

Да, и покрай наскорошната консервативната истерия против Истанбулската конвенция в Европа, можахме да видим как крайните днешни„консерватори“ използваха същите аргументи, като онези отпреди 60 години, ползвани от Шлафли –че има опасност за традиционно семейство, че извратени хора ще учат децата ни в училищата, тоалетните ще са едни за всички и още подобни безумия, на които, 60 години по-късно, се връзват стряскащо много хора.

Филис Шлафли умира през 2016, като малко преди това издава книга, в която подкрепя Доналд Тръмп за президент на САЩ, а още преди това се обявява против хомосексуалните бракове.

През цялото време от сериала се носи автентичен дъх от седемдесетте и то не само заради дрехите на актьорите, следващи модните тенденции от онова време, но и заради езика, музиката, наркотиците, разкрепостените интелектуалки и нещо недоловимо, което само създателите са успели да разберат и някак си да ни го представят.

Препоръчвам сериала на либералните и консервативни активисти, на всеки начинаещ политик и най-вече на феновете на завладяващите исторически сериали.

Юрий Александров
https://gledam.blogspot.com/