Трилогията на Робърт Харис за Цицерон – Imperium, CONSPIRATA и Dictator

Напоследък се друсам с исторически романчета за Древен Рим. Някак добре ми идват, когато хем искам да се отпусна от сухотата на историческите изследвания за онази епоха, хем да се „инкорпорирам“ някак в духа на Древността. Отнасям се някак... От две седмици чета трилогията за Марк Тулий Цицерон на Робърт Харис. Днес започнах третата част - „Dictator”. Първите две в хронологична последователност са „Imperium” и „CONSPIRATA” (с оригинално заглавие Lustrum).

Цялата поредица е един опит на Харис да пресъздаде отдавна загубената биография на Цицерон, написана от Тирон – негов роб, секретар и впоследствие освобожденец, човекът измислил стенографията. Няколко древни автори ни казват, че такава биография е съществувала, дори се позовават на нея в своите трудове, но в последствие тя явно е загубена през времето на настъпилите Черни векове. Макар, че трудно може да се сравни с еталона на Робърт Грейвс за Рим „Аз Клавдий и „Божественият Клавдий“, Робърт Харис, поне за мен, успява да напише един от най-добрите романи за онази епоха. Особено за най-пресъздаваното от стотици автори и режисьори драматично време в края на Републиката.

Разбира се, не би трябвало да се взираме в дребните фактологически грешки на автора, защото все пак това е художествена литература, а по-скоро да се оставим той да ни води в едно доставящо почти наркотично удоволствие приключение в забележителния отрязък от време, за който Флобер пише в едно писмо: "Когато вече нямаше богове, а Христос все още не се беше появил, имаше такъв неповторим миг в историята, от Цицерон до Марк Аврелий, когато човекът беше сам". Наистина забележителен период, за какъвто можем да претендираме и днес, защото в тези дни Христос отдавна умря и човекът остана сам със собствената си етика и морал. Както и да е...

Преди около три години пък с изумление разбрах, че авторката на „Птиците умират сами“, тая шматка Колийн Макълоу, която иначе не бих прочел и пари да ми дават, имала поредица романи за Древен Рим, точно от същата епоха от залеза на Републиката. Поредицата се казва „Господарите на Рим“. Естествено, че ги прочетох всичките 7 романа, колкото се може по-бързо и бих казал, че това си е жив шедьовър, макар и малко насапунисан :) Не знам защо ме грабна, но сигурно заради това, че от текста си личеше, как се е ровела авторката дори из слуховете и клюките написани от старите автори...

Но за Колийн ще пиша друг път, когато пак съм на литературно-исторически кеф :)

Юрий Александров

Коментари

  1. ako си запален по Римска история, предлагам ти нещо по различно
    Лейди Калигула /Ласе Браун...
    ще споделиш после...
    юлия

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря. Първо ще погледна рецензиите, че съм много придричив към книгите от тази епоха :)

      Изтриване
  2. все още предпочитам "сухотата" и все още ми е трудно да посягам към художествени представи, дори и шедьоври, но не пречи да се пробва.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, понякога и чистата история си носи своите рискове. Особено, ако вземеш да вярваш на всеки древен автор наред :)

      Изтриване

Публикуване на коментар