Престараванията на псевдо либерализма и възходът на национал-популизма


Днес всички виждаме пълзящия възход на национализма и популизма в европейски, че и световен мащаб. Макар и не толкова масов, колкото се опитват да го изкарат някои, той е достатъчно голям, че да му се обърне внимание. Причините за появата му са многобройни, като някои от тях са същите, които докараха на власт през 20-те и 30-те години на 20 век, популисти и националисти, като Мусолини, Салазар, Хитлер и Франко: икономическа криза, намаляване на доходите, чувство за липса на обществена справедливост, отчуждаване на населението от управляващите елити, вярата, че демократичната държава е неспособна да се справи с проблемите на обществото …

Сега обаче, можем да добавим и още, специфични за съвременността ни, причини породили този втори популистко-националистически възход. Думата, която обединява повечето от тях е престараване. Престараването на последните няколко поколения евро-американски управляващи класи, които, в целта си за изграждане на едни наистина свестни либерални държави, стигнаха до невиждани висоти в опитите си да прилагат неприложими неща в държавните и обществени дела.

За какво говоря?

- На първо място това е т. нар. „политически коректен език“. Това е избягването на употребата на думи и термини, обидни за хората от различни малцинствени групи - нещо наглед съвсем приемливо и дори препоръчително за всеки човек с възпитание над това на едно средно шимпанзе. Не е цивилизовано някак да наричаш циганина мангал, само заради етноса му или това, че е черен. Не е приемливо и на запад да наричат някой българин престъпник, само защото голяма част от сънародниците му се занимават с контрабанда на дрога, сводничество и кражби. Накратко казано политически коректният език е преди всичко уважение към индивида и избягване на обобщаващи квалификации за различни групи хора. До тук много добре.

Какво се случва на практика обаче. Опиянени от все по-масовото навлизане на този начин на изказ, разни професионални активисти и дори управляващи взеха да преминават границите на смисления либерализъм и започнаха да налагат чисти левичарски свинщини. Политическата коректност започна да се налага от държавни институции и стана едва ли не задължителна за всички. На места разни малоумници започнаха да преправят световни литературни класики, премахвайки от тях „политически некоректни думи“. Други пък, особено държавните институции, започнаха да наричат напълно глухите хора с оруелското „лица със затруднения в слуха“, или пък напълно слепите „лица със затруднения в зрението“. Трети започнаха да следят всяка дума произнесена или написана в общественото пространство и да сезират разни комисии, които пък взеха да налагат пресилени глоби за измислени дискриминации.


Така този принципно добър замисъл взе да придобива уродливи форми и да отблъсква, дори да отвращава редовия гражданин от управляващите. Днес средно грамотният лумпен в пъти предпочита езикът на омразата на национал-популистите, защото той поне е откровен, отколкото йезуитския език на управниците си.

- Фаворизирането на малцинствата или т.нар. „позитивна дискриминация“.
Борбата с дискриминацията на разни малцинства също е нещо хубаво, защото на всеки интелигентен индивид на тази Земя е ясно, че никой не може да бъде подлаган на тормоз или да му бъдат отказвани права заради цвят на кожата, националност, раса, религия, сексуална ориентация и т. н. и т. н.

Престараването на разни вдъхновени агитатори обаче и тук си казва думата. В много области бяха въведени безумни квоти на задължително присъствие на хора от малцинствени групи, без оглед на техните лични качества и способности. В редица американски университети съществуват неофициални квоти за студенти от различни етнически и расови малцинства, като по този начин при равни академични показатели показани от кандидат студентите отпада белият, просто защото е бял. Същото важи и за редица държавни служби, където, къде официално, къде под сурдинка, се назначават хора от национални малцинства, само заради попълване на някакви малцинствени квоти, а не заради техните професионални умения.

За да не останат по-назад и в духа на политическата коректност редица големи фирми създадоха квоти за назначаване на работници от определени етнически малцинства, и ги изпълняват дори, когато тези хора са видимо по-неквалифицирани от кандидатстващите за същото място представители на мнозинството.

Последната гавра чертаещо нови разделения и създаваща нови дискриминации са промените в трудовите законодателства на редица европейски страни. Според тях между 30 и 40 % от участващите в бордовете на големите компании трябва да са жени – нещо, което освен, че е обидно за жените и несправедливо за мъжете е и ненужна държавна намеса в бизнеса на хиляди частни компании.

Утешителното е, че вече много съдилища в САЩ отхвърлят подобни практики, като дискриминационни, но както се казва стомната вече е счупена и очевадното доказателство за това е избирането на Тръмп за президент там.

- Неконтролируемата имиграция.
Тук едно е ясно. Европейските страни, както и България спешно се нуждаят от имигранти в работоспособна възраст, ако искаме някой да ни плаща пенсиите след 20-30 години. И макар, че след 3 десетилетия пенсионерите няма да бъдат толкова много на брой, поради измирането на онези родени при следвоенния бум, работещите ще продължават да намаляват с постоянни темпове. Тъй че положението няма да е никак розово.

Порозовяването обаче няма да може да се случи чрез системното допускане на имигранти, чиято единствена цел е т.нар социална миграция, т.е ползването на богатите западноевропейски социални системи, нещо на което голяма част от източноевропейците сме се изхитрили отдавна. Така обаче Европа няма да получи така необходимата й работна ръка, а само паразитиращи маси от хора, с коренно различна култура и традиции от европейските, които те не искат или не са способни да приемат. Те дори няма да могат да се присъединят към работния пазар на държавата-гостоприемник, така както стана с турските гастарбайтери в Германия. Днес може да видите, как трето, че и четвърто поколение северноафрикански имигранти (вече отдавна с гражданство) във Франция не се интегрират никак във местното общество, дори напротив, днешните арабски младежи са много по-радикализирани от родителите си, прегръщайки единственото нещо, което може да им гарантира някакво родово, национално или, ако щете забравено историческо достойнство – ислямският фундаментализъм.

Всичко това средният европейски гражданин го вижда и хич не му е приятно, че по улиците на неговите градове се разхождат хора, които принципно ненавиждат обществата, които са ги приели и дори изнасилват идейно, че и чисто физически тази общества. На средният европейски безработен лумпен пък не му е приятно, че афганистанци, араби и африканци източват социалните помощи, които той отдавна си мисли, вдъхновен от сбърканите социални системи, че са негово вечно право. Така той намразва придошлата от вън „конкуренция“ и прегръща национал-популизма. Неговите дядовци вече са го правили, избирайки на власт съвсем доброволно Хитлер или търпейки други подобни дегенерати, като Сталин, Брежнев, Живков, Чаушеску, Хонекер и т. и т.н.

Лошото в цялата тая история е, че оправия, както казват македонските ни сънародници, май нема. В близките няколко години може и да очакваме намаление на милионния имигрантски натиск към Европа, която в момента е сполетяна главно от имигранти от 3 страни (без да подценявам останалите) – Сирия, Ирак и Афганистан. Тяхното общо население преди цялата последна мигрантска дандания да започне беше към 88 милиона. Какво ще стане обаче, когато някой хубав ден на запад се засилят хора от Пакистан със своите 180 милиона души или пък от отдавна прехвърлилата 1 милиард и 300 милиона Индия? Те не са по-далеч от Афганистан.   

Необходимо е страните от Европа отсега да се подготвят за този момент, защото, когато това се случи, освен „врага“ пред портите ще имаме и враг зад портите, който ще унищожи правата и свободите на всички ни.

Юрий Александров
http://gledam.blogspot.bg/

Коментари

  1. Добър анализ на реалността,но кой ли ще се поучи от него?!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря :) Мисля, че основната функция на политиците е да гледат напред поне двайсетина години. Не че вярвам, че това е реално :)

    ОтговорИзтриване
  3. Наистина добър анализ, за който благодаря!

    ОтговорИзтриване
  4. - Добър коментар (както повечето на автора Александров). Политици и политолози имат нужда от футуролози, които наистина се опитват да гледат 20-30 г. напред, че и повече. Само една забележка - като аксиома се използва твърдението, че "Европейските страни, както и България спешно се нуждаят от имигранти в работоспособна възраст, ако искаме някой да ни плаща пенсиите след 20-30 години." Това, обаче, не е никак сигурно. Важна е ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА и ефективността на едно лице - един млад имигрант с ниско образование допринася с малка принадена стойност - вместо двама такива, по-добре да имаме един европеец с висока квалификация, който ще допринася с 3-4 пъти по-голяма принадена стойност ! А и ако вземем предвид КОСВЕНИТЕ РАЗХОДИ по адаптирането на имигранти от други култури (повече сили за сигурност, повече учители и много други "невидими" засега разходи) става ясно, че в постиндустриалната ера количеството полуграмотни работни ръце не ще бъде така важно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Най-напред благодаря за оценката. За нуждата от имигранти обаче можем да поспорим :) Едва ли постоянното намаляване на коренното население на Европа може да бъде компенсирано от една непрекъснато увеличаваща се производителност на труда. Всичко си има граници. И аз говоря тук за качествени имигранти с образование и професии, имигранти, които са готови с радост да се интегрират в европейските общества. За съжаление такива хора бедна и корумпирана България няма как да привлича.

      Изтриване

Публикуване на коментар