Как свободите ни намаляват постепенно и незабележимо. Част 2


Продължение от Първата част
2. Държавата-майка
В последния половин век публичните разходи на правителствата по света растат с невиждани досега в историята темпове. Тяхното нарастване e не само в номинален растеж, но и като процент от Брутния вътрешен продукт на самата държава. Постепенно в ръцете на държавната администрация се съсредоточават все повече средства, които тя да преразпределя и така правителствата придобиват все повече власт, което по един естествен начин намалява свободата на гражданите. Това е така, защото все повече хора зависят от държавно финансиране под различни форми. Според едно изследване от 2000 г. на Vito Tanzi и Ludger Schuknecht за периода от 1870 г. до 1996 г. разходите на правителствата, като процент от БВП в 14-те най-развити страни в света са нараснали от средно от 10.8% на цели 45%. Непрекъснатият правителствен ламтеж за пари води и до хронични бюджетни дефицити, които обикновено се финансират със заеми, които пък се изплащат най-вече от средната класа и предприемчивите граждани, които са обречени да плащат държавните дългове за поколения напред за сметка на потребителите на социални помощи и избягващите данъци големи компании.

Една огромна част от тези публичните разходи отиват за поддръжка на социални плащания. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие социалните разходи на страните членки, като процент от БВП нарастват от 17.5% през 1990 г. на 21.6% през 2014 г., като в държави като Франция, Финландия, Белгия и Дания, те надхвърлят дори 30%.Така гражданите зависещи от държавата се увеличават непрекъснато, което води до създаването на маргинализирани групи, като потомствени безработни или просто хора живеещи поколения наред чрез средствата предоставени им от държавата. Те не са стимулирани по никакъв начин да участват на пазара на труда, да развиват собствен бизнес или да се образоват. Големият процент от населението, съставляващ тези граждани в демократичните страни, води и до един все по-голям възход на популизма в политиката. Не случайно вече лявото и дясното сред традиционните партии в Европа се размива до една неразпознаваемост, като все по-често ставаме свидетели на това, как десни правителства взимат леви решения в угода на този все по-разширяващ се тип избиратели. Възходът на популистките партии навред из Свободният свят пък е аларма, която ни известява, че нещата не отиват на добре. Справка: Италия и Германия между двете световни войни, когато свободата на им гражданите бе напълно отнета.
Небивалият валеж от пари, с който са затрупани правителствата през последния век, води и до набъбването на държавната администрация в невиждани до сега в историята размери. Това е следствие на естественото влечение на всяка бюрократична машина да се възпроизвежда и нараства даже при условията на стагнация и намалели приходи в общата хазна. Нещо повече. Тя създава все по-големи пречки пред редовия гражданин, изобретявайки все повече и повече правила, чрез които да обяснява разрастването си. Това е особено чувствително в нововъзникналите демокрации, където все още обществото няма изграден граждански рефлекс за самосъхранение и е неспособно да реагира.
Но дори в отдавна утвърдени като свободни държави правителствената администрация успява да прокарва дребни на пръв поглед тиранични правила, които днес, поради все по-голямото преекспониране на правата на общността пред тези на индивида, се възприемат от по-голямата част от гражданите като нещо нормално. Такива са например ненормално високите акцизи върху някои стоки, чрез които държавата намира още един начин за обиране на населението, за да финансира своите все по-нарастващи разходи, карайки го да потребява по-малко от тях, но да плаща повече.
Под предлог за опазване на околната среда навред в Европа са въведени непоносими акцизи върху горивата, които пряко удрят върху свободата на придвижване на гражданите. В някои държави се въвежда нелогичен данък върху част от т.нар вредни храни и напитки, притискайки гражданите да не ги употребяват, и лишавайки ги така от правото на свободен избор. Същевременно други т.нар. традиционни храни, които са не по-малко вредни от чипса и захарните изделия, като сирена, колбаси и прочее са подминати от този данък, създавайки една ужасна неравнопоставеност, убиваща свободния пазар. По същият начин стои и въпросът с алкохола и тютюневите изделия, които са обложени с безумни налози, под предлог на някаква загриженост за „общественото здраве“. Нещо повече. Държавите репресират гражданина, ако той реши да си произвежда алкохол сам в количество, което той прецени, че му е нужно, в опита си да заобиколи държавните ненормално високи акцизи. Правителствата дори забраняват дрогите, много от които са по-безвредни от спиртните напитки, забрана, която директно пълни джобовете на престъпни групи навсякъде по света - нещо, което сме виждали вече по време на Сухия режим в САЩ през 20-те и 30-те години на 20 век, когато престъпността добива застрашителни за обществото размери, финансирайки се от нелегалната търговия със забранения алкохол.
Съществуването на солидарни здравни система пък е един от основните мотиви на правителствата да въвеждат тези „здравни“ ограничения и данъци, оправдавайки се, че човек не може сам да руши здравето си и после да бъде лекуван за сметка на останалите платци – логика, която е ценностно сгрешена в самата си основа, когато са измислени тези здравни системи и която е на път да унищожи индивидуализмът във всяка негова форма на изява. Дори, когато някой гражданин бавно и целенасочено е решил да се унищожава чрез поемането на вредни вещества. Това все пак е негово право, нали? За това съществуват здравни застраховки. Но те представляват частен договор между индивида и дадена компания и така средствата от тези застраховки няма да могат да бъдат управлявани от все по-алчните правителства.
Държавата навлиза в ролята на загрижена майка за наглед дребни неща, когато изземва от индивида грижата за собствения му живот, задължавайки го да поставя колан или предпазна каска по време на придвижване с моторни превозни средства. Дори има демократични държави, които определят работното време на магазините, забранявайки им да работят в определени часове, нещо което някои от нас сме виждали лично по време на комунистическите диктатури на Изток. Но тогава това беше някак разбираемо, защото просто в комунистическия свят магазините бяха държавна собственост.
Има още много такива на пръв поглед незабележителни неща, чрез които правителствата по света с упоритостта на термит подкопават основите на свободите ни. Тревожното е, че подобни действия биват подкрепяни от мнозинството граждани, едно защото биват поднасяни на малки порции, бавно и постепенно във времето, друго, че самите хора променят възгледите си вследствие именно на тези попълзновения на Държавата и нейното все по-майчинско и покровителско отношение към тях. Така те се превръщат в деца, които чакат Правителството да решава техните лични проблеми, вместо самите те. Т.е. превръщат се в чисти лумпени, нещо, което вече е виждано в историята, когато принцепсът Август е давал хранителни помощи на 250 000 глави на семейства, т.е почти на цялото население на Древен Рим.
В доклада на Римския клуб от 1991 г. озаглавен „Първата глобална революция“, авторите Александър Кинг и Бертранд Шнайдер заявяват нещо, което е напълно актуално и днес, 25 години по-късно. Дори повече:
„Значително богатство е вложено в общественото благо – помощи за безработните, здравеопазване, мерки по ограничаване на бедността. В редица страни това е отишло дотам, че е постигнат обществен баланс при доста висока психологическа цена, но и висока социална печалба. Казва се например, че в такива страни индивидът започва твърде много да разчита на държавата, като с това намалява своето чувство за отговорност и инициатива. Патернализмът на работодателите – толкова мразен от синдикатите – се замества от държавния патернализъм, чиито бюрократи се превръщат в нещо далечно, безлично и непреодолимо."
След това, едва ли има, какво повече да добавя.

Юрий Александров

Коментари