Ако един народ е бутан прекалено бързо по пътеката към Цивилизацията, той рано или късно прави крачка встрани, за да си почине. Понякога почивката е кървава, друг път вяла, а най-често и и двете. Тя може да продължава десетилетия или пък векове, в зависимост от много, понякога случайни, фактори. Средновековието, продължило повече от хилядолетие и наричано от някои историци Тъмни векове, е добър пример за подобна една почивка.
В последните години Турция стремително върви към своята почивка от Цивилизацията и това е така заради наличието на огромно консервативно религиозно мнозинство сред гражданите й, което упорито отказва да припознае основните човешките ценности и принципи на управление за свои. Оказва са, че въпреки реформите на Кемал Ататюрк, днес, 90 години след тяхното начало, в Турция преобладават религиозно и авторитарно настроени маси, които агресивно искат да наложат своя светоглед на държавата и останалите свои съграждани.
Същото правеше и Ататюрк навремето, когато се опитваше зорлем да вкара народа си в Модерността. Последните години обаче показват, че Ататюрк се е провалил, защото повечето турци така и не успяха за три-четири поколения да станат европейци (така, както в България, повечето българи не успяха да прегърнат универсалните човешки ценности). Наистина днес югоизточната ни съседка има един завиден, като брой и качество проевропейски елит, който по нищо не отстъпва на елита на всяка средностатистическа европейска страна, че и повече. В последното десетилетие обаче той бе подложен на репресии от управляващата ислямистка партия с цел намаляване на влиянието му в политиката и въобще в обществото, като цяло. Процеси срещу журналисти и политически и религиозни опоненти, чистки на държавно и местно ниво, въвеждане на закони отменящи основни политически свободи.
Главно в големите градове съществуват и голям брой от хора извън елита, които са с европейски и светски разбирания, които днес са натикани в ъгъла на обществените отношения и чиито гласове са все повече запушвани от крясъците на едно арогантно и нетолерантно провинциално мнозинство. Всички още помнят по какъв брутален начин бяха потушени протестите от 2013-та.
Връх на репресиите на Реджеп Ердоган обаче бяха десетки хилядите арести и уволнения на съдии, прокурори, учители, университетски преподаватели, ректори, журналисти и въобще хора, които представляват опасност за режима извършени буквално часове след опитът за преврат на 15 юли. Бързият начин по който стана това навеждат на мисълта за предварително подготвени от управляващите списъци с определени за „неутрализиране“ хора от ислямската организация на проповедника Фетхуллах Гюлен – бившият съратник и съмишленик на Ердоган, който живее днес в изгнание в САЩ. Т.е. днес, за съжаление, борбата в Турция е между две религиозни политически организации, докато светските политици и лидери са изтикани някъде в ъгъла след 14 годишното управление на Ердоган.
Турският президент се страхува от т.нар. гюленисти, защото, за него, те са много по-опасни врагове от светски ориентираните му политически опоненти. Той знае, че те са единствените, които могат да го изместят от сърцето и ума на средния анадолски селяндур. През последното десетилетие обаче гюленистите успяха да привлекат в редиците си и много образовани професионалисти, повлияни от религиозните проповеди на водача им, призоваващ за толерантност между религиите, алтруизъм, трудолюбие и добро образование – все неща, за които в началото говореше в речите си и Ердоган. Днес в Турция и още 115 държави по света (вкл. България) има около 1000 модерни секуларни училища, създадени от подържници на Гюлен, който е международно призната личност – през 2008 година е обявент за най-влиятелния жив интелектуалец от списание „Форин полиси“, посочван е като един от най-авторитетните мюсюлмани в света, автор на много книги. Срещал се е с религиозни водачи, като Папа Йоан Павел II и Вселенския Патриарх Вартоломей, за което е обявен от някой крайни ислямисти за неверник. Той е първият известен ислямски поповедник, който осъди решително атентатите от 11 септември и който ясно заяви, че който практикува тероризъм, не може да бъде никакъв мюсюлманин. В него Ердоган вижда всичко, което той никога не може да бъде. А ако вземем предвид и неговият нарцисизъм, обидчивост и стил ала Луи ХIV, то можем с категоричност да открием и психологическите причини за ставащото в момента в Турция.
Никой обаче не може да каже, дали ако днес Гюлен управляваше Турция, там пак нямаше да има подобни репресии към инакомислещите. Защото, когато говорим за ислямски политици, нещата не винаги изглеждат такива, каквито са…
Що се отнася до организаторите на преврата в петъчната вечер, те нееднозначно заявиха от телевизионният екран, че са водени от принципите на самия Ататюрк и искат да установят отново една светска република. Те едва ли щяха да изказват подобни декларации, ако бяха гюленисти, които са в еднаква степен омразни за турските кемалисти, както ердоганистите. Но пък човек никога не знае… Когато говорим за близкоизточни военни, нещата не винаги изглеждат такива, каквито са…
Юрий Александров
Коментари
Публикуване на коментар