Кметът на Копривщица забрани със заповед чалгата в града по време на ХI-ия национален събор на българското народно творчество в града между 6 и 9 август. На пръв поглед това си е една добра новина – доста хора ще си отдъхнат поне по времето на събора от простотията, заливаща ни от години отвсякъде. Пък и логиката ни крещи, че на един фестивал на народното творчество едва ли има място за чалга и нейните производни. Да, това е така, но…
Окрилени от тази логика, по форуми, фейсбуци, сайтове, блогове, че и на живо хората надигнаха гласове на одобрение за действията на кмета, старшината от запаса Генчо Герданов. Противниците на чалгата изразяваха отношението си към заповедта и действията на герберския градоначалник с „браво”, „добро решение”, „прекрасна новина”, „кмет на място”, „много яко“ и прочее и прочее. Така улисани от ненавистта си към „поп-фолка“, някои сънародници забравиха нещо много важно, а то е, че никой властимащ не може да забранява някакъв жанр музика, само защото така е решил.
Нещо повече – никой кмет, не може да казва на гражданите, каква музика да слушат и каква не. Тук естетическите критерии нямат никакво място, защото те са чисто субективни – една музика е прекрасна за едни, а в други тя може да предизвиква отвращение. Така утре на фатмака от Копривщица може да му хрумне да забрани джаза, рока, метъла, пънка, класическата музика. Или пък да забрани късите поли и изрязани деколтета. И то все с претекста, че подобни явления са несъвместими с българския фолклор и народни обичаи. Подобни забрани цъфтяха по време на комунизма, но със сигурност нямат място в една свободна страна.
Не, не става дума за това, каква била чалгата и на какво е олицетворение тя. Нито на това, че е осакатила морално и естетически поколения българи. Нито заради, това че налага светоглед, пречещ от десетилетия за установяването на едно истински гражданско общество в страната ни. Нито заради факта, че „интелигенцията“ я ненавижда. Не, тук става дума за това, че никой не може да забранява на свободни хора, какво да слушат, независимо дали тези хора са малоумници или големоумници, независимо дали са в Копривщица или в София, независимо от концертите, съборите и мероприятията, които се провеждат наоколо. Просто няма такъв филм. Борбата с това явление трябва да започне още в семейството и училището, а не да бъде подхващана от властите, чрез забрани. Близката историята ни учи, че така нищо не се постига, но явно за пореден път ние не сме се поучили от нея.
Обезпокоителното в кметската заповед е и, че в нея е предвидена „санкция“ за нарушителите. Каква ще е „санкцията“, можем само да гадаем. Арест ли, глоба ли, прогонване от града ли, публично порицание на площада ли или десет камшика на голо?! Нищо не е казано и за това как, по дяволите, ще бъде определян жанрът на звучащата песен, върху която тегне подозрение, че е чалга?! Навярно към всеки един патрулиращ полицай, ще бъде прикрепен по един професионален композитор, командирован от Съюза на българските композитори? Друго, което кара четящият да се диви е, че забраната касае „пускането и слушането“ на този вид музика, но не казва нищо само за пускане или само за слушане, нито пък обяснява, как ще бъдат третирани, онези, които слушат чалга със слушалки, или онези престъпници, които си тананикат чалга :)
Ако на някой въобще му се занимава да пуска жалби, тая заповед ще отпадне от раз в съда и поради юридическата си неиздържаност, а не само заради противоречието си с всякакви цивилизовани норми. Нещо повече, кметът заслужава да бъде глобен солидно, за да запомни един път завинаги, къде се намира границата на властта му – нещо което болшинството от местните управници в България не знаят, а и дори не разбират като понятие.
Юрий Александров
Коментари
Публикуване на коментар