Знам, знам, че вашият Христос возкресе

Непрекъснато ми го повтаряте тия дни... „Христос возкресе“, „Христос возкресе“, та „Христос возкресе”. И сигурно досадата нямаше да бъде толкоз пълна, ако не очаквахте от мен да ви потвърждавам, че бил възкръснал. И когато отговоря с мълчание или пък с „дано” или „да се надяваме”, да ме гледате учудено сякаш съм някакъв прокажен. 

За всеки нормален човек е присъщо да се съмнява в разни неща. Защо си мислите, че трябва да вярвам дословно на ония, четиримата евангелисти, които са писали за Иисус. То дословно и да искам, не мога, защото те си противоречат... Защо трябва да вярвам на разни размирници, наречени от вас Апостоли? Или на разните ранни християнски апологети, които съм изучавал в интересните часове по патрология. Защо мислите, че трябва да вярвам в някакъв Бог въобще? Защо мислите, че трябва да вярвам точно във вашия Бог? Защо мислите, че като не съм християнин, не съм добър. Та затворите по света са пълни с християни! 

Не, Христос не успя да промени света! Човешката същност си остана същата, както преди хиляди години, когато вашият разпънат Бог още не беше роден, а единосъщният му Отец избиваше с един замах на ръката цели народи, просто защото не вярвали в Него. Поне според вашата свещена книга е така. Хората си останаха злобни, завистливи, жестоки... но и добри, състрадателни и помагащи си. Да, да! Добротата съществува преди да се появи Христос. Тя не е негово изобретение, нито монопол. Самият Той не е твърдял никога това. За някои от вас сигурно това е новина.

Откакто повярвахте в Него светът не стана по-добър. Войните продължиха, ненавистта към различните не изчезна, убийците, крадците и грабителите продължиха да съществуват. Дори когато изгорихте писанията на древните философи и забранихте на другите, да вярват в своите си богове, а само във вашия, дори тогава, светът не стана по-добър. Напротив! Дори, когато горяхте, обезглавявахте и бесехте онези, които не вярват в Христос, дори след това светът не стана по-добър.

И не ме карайте да обичам „ближния”. Та дори и вие не обичате всички, колкото и лицемерно да твърдите в храмовете си, че това е така. Аз мога да уважавам, да се възхищавам, да се държа цивилизовано, да помагам на останалите хора, но не мога да обичам всички. Мога да обичам близките си, хората около мен, но не и „ближния” в смисъла, който вие влагате в това. 

Не, няма да обръщам другата си буза, за да ме удари още веднъж злото. На злото не можеш да отвърнеш с любов. Когато то те удари, теб или близките ти, начинът ти на живот, започне да унищожа светът около теб, то тогава ще си просто един страхливец, ако не му се възпротивиш. Днес светът щеше да е доста по-лошо място за живеене, ако добрите хора, вярващи и невярващи не се бореха срещу Злото.

Знам, знам, че искате да вярвате в Някой. Не можете да живеете без да вярвате в Някой. Имате необходимост да вярвате в Някой. Ще се чувствате самотни, ако не вярвате в Някой. Изоставени, загубени, захвърлени сред огромната враждебна и тъмна Вселена, без закрила, без упование за Вечен живот, без смисъл да живеете. Затова, вярвайте си във Вашия Бог, но бъдете и добри, какъвто е бил Той, бъдете състрадателни, какъвто е бил Той, бъдете прощаващи, милостиви, одухотворени, обичащи, какъвто Той ви е показал, че трябва да бъде един Човек. Ако не можете да бъдете такива, без да вярвате в Някой, тогава вярвайте…но не ходете във вашите храмове само по Великден със свещ в ръка и пустота в душата… Защото това и аз, атеиста, го мога.

Юрий Александров
http://gledam.blogspot.bg/