Енергийните протести, национализацията и властта на Закона


Отдавна България не беше заливана от толкова масови протести и то в различни градове на страната. Отдавна хората не бяха си намирали конкретна цел, върху която да стоварят своя гняв. Отдавна яростта не беше стигала подобни висоти. Българите излязоха на протест и този път цел на недоволството им бяха ... електроразпределителните дружества.

Явно хората имаха основателни причини за това, след като много от тях получиха огромни сметки за ток за месец декември, които в сравнение със същия период отпреди година често бяха двойни, че и повече. За всичко това допринесоха, разбира се, и електроразпределителните компании, които пуснаха инкасаторите си в отпуск около празниците и така периодът на отчитане на голяма част от абонатите достигна до 35-40 дни, вместо нормалните 30, надувайки и без това броят на похарчените покрай празниците киловати.


Не по-малък беше и психологическия шок от новите фактури, които подробно описват начина на формиране на цената на тока. Оказа се, че много хора не могат да приемат да плащат за пренос на електроенергия, сякаш тока стига до тях по въздуха. Други пък не приемат добавката за зелена енергия, сякаш са извънземни и околната среда на тази планета не ги интересува.

Колкото и неприемливи да са разсъжденията на тези наши съграждани, протестът им е оправдан заради една причина, която всички политици често забравят, щом дойдат на власт –епидемично ниските доходи, които в части от провинцията стигат до потресаващо нищожни размери. Тези хора не могат да мислят за спасението на планетата, за енергийната политика или опазването на сините китове, защото имат много по-важна задача –да оцелеят. Защото ако трябва да даваш основната част от заплатата или пенсията за да платиш тока и/или парното, които потребяваш в продължение на цял живот, накрая, някой ден, все ще ти писне, колкото и да си търпелив. И като че ли този ден дойде в неделя.

И понеже, колкото едно население е по-бедно, толкова по-лумпенизирано е то, не закъсняха и лумпенските искания, най-важното от които беше за национализация на електроразпределителните и електропреносните дружества. Как ще стане това представителите на митингуващите не можаха точно да обяснят, но се чуха гласове за някаква си анкета, чрез която народът да определи дали да станела или не национализацията! Други говореха дори за референдум.

Аз не се съмнявам дори и за миг, какъв ще е резултата от такъв референдум и как после лесно ще национализираме тия дружества. Също и не се съмнявам, че нещата няма да се подобрят от това, нито цената на тока ще падне, защото всички знаем, какъв „добър” собственик е държавата. Знаем също и как са се уплели, като свински черва, политици, чиновници, енергийна и конвенционална мафия, местни феодали и мутри, и как пак онези, които протестират, ще бъдат излъгани накрая. Само че тогава в пъти повече. Показателен е примера как някои партии вече яхнаха предизборно идеята за национализация на ЕРП-тата.

Но може би най-лошото в един такъв сценарий ще е начинът по който ще бъде взето решението. Мнението на суверена, българския народ, в случая не би трябвало да има значение, защото законността стои над него. Тя е създадена за да пази основните права на малцинството от приумиците на мнозинството, тя гарантира правото на собственост, правото на свободно изказване и движение, правото на честен процес... Ако някой допусне едно такова питане да бъде осъществено, то каква е гаранцията, че мнозинството няма утре да реши на някой референдум да създаде нов Народен съд или пък да конфискува имотите на всички българи с повече от две жилища например или да забрани някои телевизии, радия или вестници? Ако това се случи краят на цивилизацията ни ще дойде отново!

Текстът е написан специално за в-к "Репортер" и е публикуван в броя му от 12.02.2013 г.

Коментари