Дреме ми на Козлодуя, а за Белене пък хич

Отмина първият в новата демократична история на България референдум и слава Богу. Отмина и като че ли втори подобен няма да се появи в близките години, защото хората недвусмислено показаха, какво мислят за него и къде да заврат политиците измисленото си допитване. С двайсетина процента участвали иначе хубавата идея за референдумите е на път да се компрометира и да спре всякакво по-нататъшно развитие на пряката демокрация по тези земи.

Една от причините за този масов бойкот беше самата формулировка на въпроса, която бе конструирана по един хлъзгав и двусмислен начин. „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала”. Така зададен въпроса предполагаше многопосочни тълкувания на един евентуален действителен резултат.

Ако привържениците на Белене бяха спечелили в един успешен референдум, то те нямаше да имат гаранции, че любимият им проект ще бъде завършен, защото никъде във въпроса не ставаше дума за строеж на АЕЦ точно във Белене, а се питаше принципно за някаква хипотетична втора атомна централа, която може да бъде построена навсякъде, но не и на започнатата площадка и то без руско участие. Такова едно евентуално развитие на нещата щеше обезсмисли напълно неделната им разходка до урните и щеше да накара Станишев и компания да нададат вой чак до... Москва.

Безсмислена щеше да е разходката до урните и за противниците на Белене, които обаче са за развиването на атомната енергетика чрез строеж на друга втора централа в далечното или по-близко бъдеще. Това са хората, които са против Белене заради местоположението му в земетръсен район и/или зависимостта на проекта от руски капитали и гориво за реакторите. Как можеха да отидат да гласуват те „против”, след като искат ядрената енергетика да се развива и разширява, но пък не искат Белене?!

Не искаха Белене и зелените, но те не искат въобще ядрената енергетика и забраната на строеж на втора централа нямаше да сбъдне мечтите им за една България без атомни централи. Кошмарът за един безкрайно разширяващ се Козлодуй, щеше да присъства неизменно в сънищата им... Като това между впрочем може да стане и в текущата реалност.

Най-безсмислено обаче щеше да е гласуването за голяма част от хората, които тотално бяха объркани от сметките, анализите и призивите на всяка една от страните, стигащи често до откровени лъжи. Това отказа тия хора да отидат до урните, защото повечето от тях се страхуваха да вземат осъзнато решение за нещо, от което нямат и капчица понятие. А и партиите отново показаха, че могат да превърнат всеки сериозен въпрос за бъдещето на страната в обикновен панаирджийски сеир, в който призоваваха хората да гласуват по пристрастие, а не по съвест. Показателно бе и че сигналите за купуване на гласове този път не доминираха в медийното пространство така, както това става по време на парламентарни избори. Това говори, че и партиите не се интересуват чак толкова от ядрената енергетика на България, колкото всъщност показват пред избирателите си. Пък и идат избори, парите ще трябват за тях...

Колкото и да не ни е приятно обаче трябва да признаем, че огромното мнозинство от народонаселението не си даде труда да се разходи до урните, просто защото подобни въпроси са преко интелектуалните възможности на индивида от тази група. Те му позволяват да научи наизуст някой нов чалга хит или да сметне цената на новия айфон в долари, но да го караш да мисли за бъдещето на ядрена енергетика у нас, това вече си е чиста гавра. Тези хора по принцип са незаинтересовани и към референдуми и към избори и към това, кой и по какъв начин ги управлява. Както ми каза оня ден един познат, обобщавайки мнението на тази група електорат: ”Дреме ми на Козлодуя, а за Белене пък хич”.


Текстът е написан специално за в. “Репортер” и е публикуван в броя му от 29.01.2013 г.

Снимка


Коментари

Публикуване на коментар