Европейски шамари

Излезлият вчера пореден междинен евродоклад не ни каза нищо ново. Ние всичко това си го знаехме, че и повече. Даже си мисля, че можем докладите да си ги пишем ние, нормалните българи –и констатациите и препоръките ще са същите. Само че, по един типичен балкански начин, придружени от огромен брой пожелания за майките, лелите и сестрите на управляващите, надлежно оформени в отделна докладна точка.

Излагацията е пълна. И то не толкова, заради дипломатично завоалираните препоръки на евробюрократите, колкото заради факта, че докладът за другия член от „прокажената двойка” –Румъния е доста по-по-най-позитивен. Така северната ни съседка отново ни задмина, след като направи това по средна заплата, минимална заплата, БВП на глава и брой осъдени корумпирани властници.

Защо става така? Защо макар и да вървим напред, съседите ни правят по-големи крачки? Защо от поне 130 години тъпчем дъната на всички европейски класации.

Един от възможните отговори, касаещ последните 22 години е криминалния и мафиотски преход извършен в България по това време. Той, разбира се, касае разпределението на националните богатства и ни доведе до там, че днес в страни с по-малък Брутен вътрешен продукт на глава от населението от България, средната работна заплата е по-голяма. Този отговор обаче не може да обясни, как така се случи, че сме все всред най-изоставащите в Европа от 130 години.

Макар историците да наблюдават бум на икономиката ни след Освобождението, всъщност в първите 10-на години българина обеднява повече в собствената си новоосвободена България, в сравнение с времето, когато е живял в Османската държава. Следват години на „бурен растеж” и към 1910 г. се оказва, че сме ...на последно място в Европа по БВП на глава от населението (според  Paul Bairoch). През 1925 г. пък след преживени две национални катастрофи, но и заради възникнали нови държави оставяме Полша и СССР след нас. През предвоенната 1938-ма България е все така на края на европейската икономическа стълбица, въпреки опитите на редица носталгично настроени по царския режим българи да изкарат това, че задминаваме Полша, Португалия, Румъния, Югославия и Испания за икономически бум. Ускорени темпове да, но „бум”!?

Бум няма и по времето на т.нар. социализъм въпреки съществените крачки напред извършени от „народната власт”, най-вече по благоустрояването на селския лумпениат, който се превръща съвсем скоро в работнически лумпениат. Краят на социализма идва обаче с поредната национална катастрофа, когато държавата фалира икономически, политически и морално не заради външен враг, а заради тотално сгрешен модел, в който инициативността на човека е погребана тотално. Лумпените пък, тези чада на социалистическата грандоманска икономика, не изчезнаха никъде. Можете да ги срещнете по различни места днес от луксозните чалга клубове до последната селска пивница, от залата на Народното събрание до мизерните жилищни блокове на всеки мръсен български град. И най-вече на тях можете да се натъкнете по време на избори, когато уверено пристъпят към избирателната урна, за да решат за кой ли пореден път вашата съдба и тази на децата ви.

И понеже заговорих за избори, свършвам с икономическите размишления, които избрах, за да илюстрирам по ясно дъното, на което се намираме от 130 г. насам. Има обаче едно още по-лошо дъно, моралното дъно. Него стигаме (ако перифразирам Б. Франклин) тогава, когато някой ден предпочетем сигурността пред свободата си. Още от Априлското въстание обаче българинът е доказал, че предпочита първото и че поривът на малцина герои за второто, не може да откупи престъпната неутралност на мнозинството. В този смисъл критиките в доклада относно последните избори са много навременни, за да ни накарат да осъзнаем, че трябва да направим нещо повече освен половинчати мерки с тази отвратителен търговия с права наречена купуване и продаване на гласове. Защото, ако доброволно продаваш правата си с-у пари, ти не заслужаваш нито права нито пари. Естествено тук от Еврокомисията имат предвид по-скоро купуването на гласове, отколкото продаването, защото първото предполага съществуването на организирани политико-мафиотски структури, за които българската психо-социална почва е много благодатна. За изборните фалшификации типични за тази държава още от следосвобожденски времена не ми се и мисли... От тогава до сега може би само морковът е сменил сопата на някои места. Но на други нищо не се е променило. Страхът и зависимостта от местни чорбаджии и олигарси си остават все така неизменно.

В доклада директно се заявява, че българската полиция е непрофесионална, като съвсем пряко е заявено, че събирането на доказателства трябва да става с повече професионализъм при полицейските акции. Как нашите полицаи изведнъж ще станат супер професионалисти хич не е ясно нито на европейците, нито на нас!!! Със стари курви нов бадак не става, нали? Но за да има наистина осъдени престъпници е необходимо полицаите да събират доказателствата, така, че да издържат пред съда. А за това трябва обучение, обучение и пак обучение. Това обаче е трудно да стане, като имаме предвид, че повечето от висшия състав на МВР е учил за милиционери в една тоталитарна държава, а не за полицаи в една демокрация. Средният ешелон пък мисли повече, как да върти бизнеса си със стоки менте от Китай и протекция на проститутки, а редовите полицаи се ползват от подхвърлени им огризки от местни групировки -от хапването на безплатен дюнер до охраната на наркопласьори и автоджамбази.

Може би думата съд се споменава най-често в доклада. Там ни препоръчват Прозрачност с главна буква, наказания за корумпираните съдии, стриктно прилагане на принципа на разпределение на случаен признак на съдебните дела, спазване на еднакви принципи при назначаванията на съдиии т.н. Комисията не забрави да напомни, че явно широко разпространеният по тези земи принцип „гарван гарвану око не вади” важи и за българския съд –през миналата година „в шест дела, свързани с корупция и служебна злоупотреба, съдът оправда шестима магистрати”. Шест от шест!

Как и защо, ние българите, не можем да се справим с нещата в икономически и политически план вече повече от век? Как все някой трябва да ни побутва и едва ли не да ни моли да подредим кочинката си,  да въведем ред в нея, да изгоним свините и естествено да почистим след тях?

Възможните отговори са два. Или сме неспособна нация, без интелектуален капацитет, която все не може да избере нейните най-подходящи управници, защото те са нейна жива проекция или сме много способен и работлив народ, който просто е загубил моралните си ценности и предпочита пълния хладилник пред свободата и достойнството. И в двата случая новините за нас са, както обикновено лоши...

Коментари