Едва ли отчаяният дребен туниски търговец Мохамед Буазизи е знаел, че ще подпали половината арабски свят в деня, когато понечва да подпали себе си. Едва ли по това време и някой друг е осъзнавал, че една такава наглед лична трагедия може да отприщи народното недоволство, при това не в една, а в няколко арабски страни.Тунис, Алжир, Йордания, Йемен, Египет. Навсякъде младите хора излязоха по улиците. И макар, че основната причина беше покачващата се цена на хранителните продукти, протестиращите побързаха да поискат и премахването на полу-тоталитарните управляващи режими. Когато стигна до Египет, вълната от недоволство взе да придобива застрашителни за някои размери. Най-вече, защото Египет е една от най-важните арабски страни, с относително висока тежест в международната политика.
Някои западни лидери побързаха да подкрепят справедливите искания на хората за демокрация, свобода и хляб, но забравиха нещо много важно. Президентът-диктатор Хосни Мубарак от 30 години е пречка за достъпа до властта на все по-популярната ислямистка опозиция, която той не допусна в парламента на последните избори с цената на фалшификации. В световен аспект президентът на Египет е и реален гарант за крехкия мир в Близкия изток, като успява да уравновеси антиеврейски настроените братски арабски страни от една страна и Израел от друга.
Успокояващото при протестите е, че те не се ръководят, нито организират от ислямисти, а внушителна част от множеството не са крайни привърженици на исляма.
Тревожното обаче е, че докато другите опозиционни партии се назландисваха, дали да подкрепят протеста, ислямистите от „Мюсюлмански братя” изразиха почти мигновено своята пълна подкрепа за протестиращите. Съдейки по настроенията сред хората в по-изостаналите райони на страната, ако в Египет бъде установено демократично управление, „братята” ще придобият доста места в парламента, дори е възможно да спечелят мнозинство. Така съществува реална опасност меката диктатура на Мубарак да бъде заменена от фанатично религиозно управление, което да върне Египет векове назад.
За Тунис, например, вероятността от подобен ход на нещата е минимална, поради редица обективни причини, най-важните от които са грамотността сред населението и пускащия все по дълбоки корени сред туниското общество светски поглед към света, започнал още през колониалния период.
С египетските араби, нещата за съжаление не стоят така, една трета от тях са неграмотни, а близо 88% от семействата нямат и не четат книги. Онези, които четат пък, ползват главно религиозна литература. Бедността е потресаваща, особено в селските райони, повечето от които нямат изградена елементарна инфраструктура. От друга страна пък повсеместното използването на Интернет за организацията на първия протест говори, че младото поколение на Египет е различно от своите бащи и дядовци.
По-тревожното за всички нас е, че ако цялата военна мощ на Египетската държава попадне в ръцете на „Мюсюлмански братя”, то мирът в Близкия изток, ще бъде ефикасно застрашен. Ако погледнем на североизток и проследим действията на „Хамас”, от спечелването на изборите в ивицата Газа та до ден днешен, ще ни стане ясно, за какво бъдеще става дума. Просто ракетния обстрел срещу Израел, ще се увеличи в пъти, подхранван вече от огромния арсенал на Египетската армия. А пък Хамас, които по същество са клон на Мюсюлмански братя, показаха, че нямат задръжки, когато трябва да обстрелват граждански обекти. Едва ли такива ще имат и батковците им от Мюсюлмански братя.
От там крачката към нова повсеместна близкоизточна война на 2000 км от българските граници е много, ама много малка.
Коментари
Публикуване на коментар