За цената на сиренето през комунистическото време и за едни други безценни неща


1989 г: средна заплата 275 лв -цената на единственото краве сирене със съмнително качество, предлагано в магазините е 2,60 лв -с една средна заплата могат да се закупят 105 кг. сирене.

2024 г: средна заплата 2306 лв -цената на насипното краве сирене със средно качество е около 15 лв. -с една средна заплата могат да се закупят 153 кг. сирене.

И нещо, което не може да се измери в сирене:

1989 г – границата е охранявана от комунистическата армия, не за да не влезе някой чужденец случайно вътре, а да не излезе някой гражданин на България навън без позволение от Властта. Голяма част от малцината българи избрали свободата, са застреляни като кучета на граничните полоси от други българи.

2024 г. -границата на България със страните от шенгенското пространство се превръща в чисто административна граница, а КПП-тата там ще бъдат закрити. Никой няма да ви проверява личните документи, за да стигнете до Португалия или Норвегия например, ако щете с велосипед или пеша през гората и никой няма да стреля по вас с автомати, заради това.

Разбира се към тези нематериални измерения влизат и удобно забравени от днешните соцносталгици факти за нашата страна като:

- В комунистическа България бяха забранени партиите, освен БКП и казионния БЗНС и т. нар. „избори“ всъщност се бяха превърнали в една предизвестена пародия, в които задължително печелеха комунистите и техните подставени лица в казионните организации.

- Бяха забранени синдикатите освен официалния такъв, чието ръководство се назначаваше от БКП.

- Не можехме да говорим свободно, критикувайки управляващите, рискувайки затвор или нещо по-лошо...

- Не можехме да правим частен бизнес, който да бъде конкуренция на държавния, вкл. да издаваме независими вестници, да създаваме телевизии и радиа.

- Нямахме достъп до световните западни медии, които бяха заглушавани от специално построени от властта заглушителни инсталации, които, слава богу не успяваха да си свършат работата, за която бяха създадени и така, ония от нас, които държаха на личната си свобода се осведомяваха, какво се случва по света и дори в собствената ни страна.

- Тоталитарната държава беше изобретила и едни от най-гнусните идейни организации сред децата на България, като чавдарчета и пионерчета, където специално назначени „дружинни ръководители“ ги обучаваха в някакъв вид тоталитарен идиотизъм и дори рекетираха чрез мутренски заплахи пионерчетата от осми клас, които отказваха да влязат в комсомола.

- Комунистическата задължителна казарма, в която момчетата не се превръщаха в мъже, както се опитват някои хорица днес да ни обяснят, а само в роби на един човеконенавистен русофилски режим.

- Съучениците, които пред една палатка в Лакатник ме обявиха за комунист, понеже не бях съгласен със смяната на имената на мюсюлманите и тяхното принудително изселване, извършени от... комунисти. Още оттогава заподозрях, че има нещо счупено в мнозинството от децата на този народ, които днес са минали 50-те си години.

Сигурно има и още неприятни неща, за които в момента не се сещам, но се надявам, че вие ще ми помогнете.

Коментари