„Различните гледни точки за това коя е била майката на даден национален герой и с кого е правила любов, или каква е била биометричната идентичност по онова време, и с кого са се срещали, когато са решили да правят любов, са много, много интересни теми за историците, но не мисля, че те са част от всичко, което ни свързва, за да станем част от Европейския съюз. Това продължава да бъде валидно. Това не е атака срещу нашите български приятели, ние просто казваме очевидното.“
Аз бих добавил, че политиката на няколко български правителства и парламенти за спиране на Северна Македония от започването на преговори за членство в ЕС през последните години е отвратителен путинистки заговор, целящ да превърне тази балканска страна отново в сръбска провинция. Дори си представям, че ако България беше днес със 100 милионно население например и стотина атомни бомби в резерв, отдавна щеше да е нахлула в РСМ, но тогава нямаше да посрещат българските войски в Скопие с цветя (както през 1941), а с оръжие. В този смисъл благодаря на боговете, че днес България е една малка и незначителна държава с преобладаващо дегенериращо население, което е такова не по произход, но по светоглед и то не може да навреди никак на световната история.
Факт е, че тази македонска нация е изкуствено създадена и наченките на това се позиционират назад във времето повече от век, но е и факт, че днес в Република Северна Македония съществува едно славянско мнозинство, което се самоопределя уверено като македонци, а не като българи. Тази лъжа може би постепенно щеше да бъде оборена по чист просветен начин, когато Македония влезеше в ЕС, ако в един ден правителството на Борисов, клякайки пред фашизоидните си коалиционни партньори, не реши да спре пътя на Македония към Европа. Сега дори либералните партии в българския политически живот не смеят да се обявят против подобна лайняна политика, излязла сякаш от недрата на 19 век, защото много добре осъзнават, че ще загубят гласовете на някои истеризирани от национализма избиратели, гласували случайно за тях.
Когато скоро отида в Скопие или Охрид и се срещна с третите и четвъртите си братовчеди там, знам че със сигурност няма да ги питам, защо не се назовават българи, а навярно ще си говорим за нашите общи прадядовци -кой къде е роден, кой в кое село или град се е оженил, кой е емигрирал в София, Пловдив, Америка или Европата, кой е останал там, и как майка ми Менда и кръстена на една обща прабаба с Менда Стоянова от ГЕРБ. Още имам някакви замъглени детски спомени от тяхната зелена къща в Пловдив, където за първи път видях земни костенурки и за първи път в живота си ядох смокини откъснати от дърво. Не винаги обаче кръвната връзка гарантира един и същ поглед към света...
От Ю. Александров, един потомък на велешки и охридски българи
Коментари
Публикуване на коментар