България и пътят ѝ към новото дъно



Напоследък се чудя, как България се превърна в едно почти добро място за живеене в световен план, въпреки милионите идиоти, които я населяват, и въпреки голяма част от политиците ѝ, които са по-подходящи за някой пътуващ цирк, отколкото за сериозна политика в смисъла придаден ѝ още от древните елини и римляни.

Разбира се, и да хванете и най-окаяната страна в света и я присъедините към ЕС и НАТО по геополитически причини, тя ще има един период на кратък разцвет на икономиката, но този период за България вече е на път да свърши, поради няколко причини:

- България е доста неприятно място за всеки външен инвеститор, защото той няма доверие в съдебната власт, като един честен арбитър, който ще го защити при един евентуален съдебен спор.

- Непрекъснатото говорене от страна на президента в защита на Руската федерация и Путин не допринася никак международните инвеститори от демократичните и богати страни да се почувстват добре дошли тук.

- Фактът, че лице, санкционирано по Закона „Магнитски“ е председател на втората политическа партия в България също гони от страната ни хората, които искат да вложат парите си тук.

- Местната власт по места е жадна само за усвояване на европейски дотации наготово и не обръща никакво внимание на онези малки и средни чужди фирми, които се опитват да бъдат конкуренция на местните такива, доколкото тях ги има.

- Феодализацията и местния клиентелизъм гони също честния капитализъм от изостаналата българска провинция, превзета от слуги на партийни величия и техните фирми.

- Липсата на квалифицирани кадри в повечето български области, където хората вече две поколения наред си чакат някой нов Тато, да ги оправи, но не си дават зор, да се обучават и образоват, за да получат по-добра заплата -това също е един инвеститорогонител, ако мога така да го нарека.

- Неприятното русофилство, тиранолюбие и расизъм сред българските работници, милиционери, магистрати и чиновници също е способно да откаже всеки мислещ инвеститор, който държи на парите си.

- Държавно регулираната минимална заплата, която расте с неподозирани и изкуствени темпове бърка в джобовете на малките български бизнеси до положение, в което общия работник да взима същата заплата, както счетоводителя. Да не говорим, че този растеж не пасва никак с тукашната производителност на труда.

Но нека се върна в началото на този текст, когато се питах, защо все пак днес живеем по-добре от времената на комунизма. Явно живеем по-добре, защото мафията и някои политици не успяха да гепят всички европейски пари и не успяха да откраднат редица бизнеси, поради простата причина, че не можеха да насмогнат в краденето, макар че ако погледнем реално, капитализмът загива там, където паричния поток се контролира от държавни чиновници, а не от търсенето и предлагането. А в такива разклатени демокрации, като в България парите по европейски програми неизменно потъват в дълбоките джобове на националните и местни дерибеи.

А представяте ли си нашите политици днес да бяха същите, както онези в Норвегия, Швеция, Финландия, Дания и Исландия -места, които преди хиляда години, бяха населявани от диваците на Европа, докато тук сме се отърквали в цивилизацията на Източната римска империя? Представяте ли си и избирателите ни да бяха такива, като скандинавските – с една протестантска трудова етика, морален кодекс в бизнеса и обикновена човешка честност, предизвикана от култура, които ние не можем да разберем, а понякога даже ѝ се подиграваме, защото си мислим, че добрите хора в по света са обикновени нещастници?

Ю. Александров

Коментари