Портиците на Болоня

На 05 май 2024 г. бях в Болоня и искам да разкажа съвсем накратко за нейните портици.

Тези забележителни архитектурни творения покриват по-голямата част от тротоарите в централната част на града и по едно време създадоха у мен чувство, че вървя през една безкрайна покрита галерия, защитен от капризите на метеорологичното време (в случая от слънцето). Разбира се подобни тротоарни колонади можем да видим в почти всеки италиански град, но тук, в Болоня, те сякаш не свършваха. Според ЮНЕСКО те обхващат 62 километра из целия град и аз сигурно не можах да мина и 20% от тях.

Не всички от тях са така грандиозни и зашеметяващи, както ония в центъра, където са разположени магазините на световни ювелири, часовникари и модни световни марки, но когато се отдалечаваш от тях, виждаш все повече занемарени и неподдържани портици, които все пак излъчват някакъв свой си италиански чар. На север от двете кули например има една дълга колонада, където се продава само готова индийска храна и там леко заприличваше и замирисваше на Индия 🙂 Под други портици видях арабски и турски продавачи на дюнери, и даже украински магазини, където продаваха българска лютеница, от което разбрах, че българите сме превзели Италия... посредством украинците 🙂 Аз обаче от украинския магазин си взех само шише водка, която се оказа отлична, а лютеницата оставих за следващото пазаруване в София.

За спокойствието на този град в който, въпреки тълпите от туристи, можеш да намериш тихо и известно местенце, където да поседнеш далеч от хорските тълпи, ще спомена нататък. Въпреки че едва ли ще изненадам 10-20 % от българският народ, който вече е посетил този уютен италиански град. Покрай това се сещам, как вървейки из болонските портици неволно дочух българска реч пред мен -един добре охранен българин обясняваше на децата и жена си, как тия колони били като тия на ЦУМ, но наште били много по-високи...