Какво искам от политиците за които евентуално ще гласувам на местните избори в София



Няколко мои изисквания към онези хора, които се кандидатират за кмет или общински съветници на предстоящите местни избори в София:

1. Създаването на една истинска мрежа от свързани велоалеи, които да не са оградени само със символичната жълта линия, за да могат онези, които искат да се придвижват с колело из града, да не си рискуват живота докато отиват на работа и се връщат от там. Така ще се намалят и противните газове от автомобилите, които всеки е яхнал по тия ширини.

2. Данък върху автомобилите преминаващи транзитно през Центъра, но и разширяването на артериите, които го заобикалят.

3. Софийската община да престане с преотстъпването за вечни времена на нейна поземлена собственост на Софийската митрополия с цел строенето на нови църкви и параклиси. Все пак живеем в секуларна държава и религиозните общности, които искат да си строят храмове и молитвени домове е редно да се самоорганизират и да събират помежду си средства за покупка на частни терени и там да си ги строят.

4. Не очаквам София да се превърне в някакъв чистичък излъскан град, в който царуват хипстърите, но очаквам някаква поносима чистота. Ако от време на време има преливащи от боклуци кофи за смет, това едва ли ще ми направи впечатление или пък някоя и друга крива плочка.

5. Очаквам да се спре със строежа на нови детски градини на общински земи за сметка на всички данъкоплатци, а издръжката на децата в съществуващите да бъде по пазарни цени, така че всеки родител да си прави сметката лично, а не да очаква останалите му съграждани да му я плащат посредством общинския бюджет. Тук разбира се общината може да предоставя терени на частни датски градини по ред предварителни и публични условия. Нали разбирате, че общината не е някаква детегледачка?!

6. В противовес на горното очаквам бюджетите на общинските училища да се вдигнат, колкото позволяват приходите, че и повече (чрез заеми, ако трябва), но едва след проведени тестове за елементарна интелигентност сред учителското съсловие, където често попадат съвсем случайни хора, привърженици на разни теории на конспирацията и превръщат бавно и полека новите поколения в обикновени малки дебили.

7. Всеки който паркира автомобила си на общинска собственост, ще трябва да плаща за това, не само в Синята и Зелена зона, защото гражданите на София трябва да разберат, че няма безплатен обяд, дори и в крайните квартали.

8. Да се използват общинските терени главно за създаването на зелени площи, а онези за които няма пари и пустеят, да се предоставят на частни дружества срещу концесия с единствено предназначение парк, градина. Така може и да се появят първите оградени частни паркове в града ни, където срещу лев-два или пет можеш да се почувстваш наистина сред природата в града и най-вече ще липсват идиоти, които да ти досаждат.

9. Да се спре със зеления талибанизъм, който спира капиталистическото развитие на София посредством ограничения от сорта на максимални етажи на една бизнес сграда, заради което трябва тотално да бъде променен и градоустройствения план. Мечтая за София от небостъргачи, в които се намират офисите на световните конгломерати.

10. Изисквам и от кандидатите да не ми заявяват на всеослушание, че служителите на комунистическия режим били се борели за „родината“ си, понеже знам, че всеки обикновен слуга на тази власт беше мазен катил, който слушаше, каквото му каже Партията. Без тия „родолюбци“, които потдържаха комунизма у нас, той едва ли щеше да се случи.

11. Искам също паметникът на една армия, която превърна България в съветска и азиатска губерния, да се разкара от центъра на София. Все ми е тая, дали ще бъде разрушен или преместен в някакъв резерват, просто не е честно да стои там. И не искам никакъв нов, този път националистически паметник, на това място. Нека земята наоколо се превърне просто в градина.


Коментари