Да си призная, до март 2014 г. Украйна не беше от най-любимите ми държави, с царящата там корупция и вихреща се тяхна организирана престъпност не само там, но и навред из Европа. След кримския аншлус, осъществен от путинова Русия, украинският народ лека полека взе да ми става все по-симпатичен, а след тоталното нахлуване на руски войски на негова територия преди година и половина, вече се възхищавам на тази страна, защото най-малкото събра смелост да се възпротиви на многократно превъзхождащата я във военно и чисто демографско отношение Русия.
И хилядите военни престъпления, извършени от руснаците там и техните диви роби от Чечения, Башкирия, Якутия и дълбокия Сибир, бомбардировките над мирни градове, варварските кланета на цивилни граждани, избитите деца, жени и старци, разрушените домове, затритите от картата градове не отказаха този народ да се съпротивлява срещу московските орди.
С риск да прозвуча цинично, именно тази война, подхваната от новата Руска империя, даде възможност на Украйна да пресече изведнъж руското влияние в собствената си държава и да се сбогува с тоталитарното си комунистическо и съветско минало без драми и тръшкания от страна на местните путинофили.
Не съм голям привърженик на някакви ежегодни национални чествания, в които хората се повтарят банално, но бих отбелязал днес Деня на независимостта на Украйна само с няколко думи, които украинците си са ги заслужили:
Слава Україні!
Коментари
Публикуване на коментар