Не свободата на Запада искаха българите, а неговите заплати

Защо толкова много хора в България искат да живеят в тирания, а не в демокрация? Отговорът е ясен и елементарен: Защото си мислят, че в една диктатура ще взимат по-големи заплати. Аз обаче помня, че майка ми в края на 80-те, по времето на комунистическата власт, взимаше 220 лева заплата, от които една част ѝ отиваше за да изплаща заема за апартамента. С остатъка ме хранеше, обличаше и всеки месец ми купуваше по една книга. Освен това помагаше на баба ми, която беше с 55 лв пенсия, понеже комунистическите уроди не ѝ позволявали да работи, като "враг на народа". Какво е оставало за нея не съм я питал. А трябваше!

Помня, че се беше добрала до някакви дънки Левис (Ливайс) и аз непрекъснато ѝ ги крадях, докато накрая не започнахме да се редуваме в график, поне докато не израснах тинейджърски толкова, че не можех да влизам в тях. Имах един чифт обувки, които носех и на училище и по махалата, а когато тя ми купи бели маратонки Ромика, през ден ги почиствах с памук натопен в прясно мляко, защото знаех, че в близките години няма да получа втори. Сигурно заради това днес имам 10 чифта обувки. Но не това имам предвид, когато говоря за онези бедни времена.

Бях в казармата, когато зърнах по държавната телевизия онзи милионен митинг на СДС на Орлов мост през 1990 г. и тогава си казах, че с комунистическите слуги на Кремъл вече е свършено. Тогава не осъзнавах, че повечето от хората участващи в него, не са излезли на улицата, защото искат демокрацията на Запада, неговите институции и честни избори, а искат само неговото богатство и заплати, които да получат, ако може за миг.

От тогава насам, непрекъснато поставяме каруцата пред коня и после се оплакваме от демокрацията, че не работила. Напротив работи, но само сред цивилизовани народи, чиито елит не е умствено увреден още от времената на Стамболийски, Деветоюнския преврат, царската еднолична власт на Борис III и последвалата комунистическата тотална диктатура.

Но така е и с „обикновения“ българин, не само с елита му. Много тъмни балкански демони от миналото живеят сред него и докато не се отървем от тях посредством агресивно класическо образование, ще продължим да се суркаме по пързалката надолу към светлото си бъдеще на бананова република, без банани дори. Да ме прощава О. Хенри...