За Безсмъртния полк и Поколението на примирението

Както е тръгнало на 9 май тази година България най-сетне ще се добере до първото място в европейските класации. По брой проведени шествия на глава от населението на т. нар. „Безсмъртен полк“ (дано не съм прав)! Ако вземем предвид, че тези изяви са посещавани главно от тиранолюбци, путинофили, соцносталгици и откровени психопати, и то във време в което Руската федерация провежда поредната си война с огън и меч за заграбване на територии от съседни суверенни държави, то тези шествия меко казано са неподходящи (отменени са дори и в Русия). А твърдо казано -това са същите онези изверги, които през 1990 г. нагло заявиха пред българските граждани, жадуващи за свобода: „Ние пак сме тук“ и повечето им повярваха. Нали помните оная едноименна рубрика във вестник „Работническо дело“, прекръстен спешно на „Дума“? Тогава си мислех, че ще повикат покрякат и накрая просто ще си идат по местата в Централни гробища.

Но, не! Днес, 33 години по късно, те се размножиха като зайци и наистина пак са тук и пак се готвят за своите митинги, но под друго име, искайки отново да отклонят Родината ни от пътя на представителната демокрация, честната конкуренция, индивидуалната свобода, правовата държава и европейския ни път, за да ни вкарат пак зорлем за пореден път в любимия им руско-азиатски свят. Свят на тирани, милитаристи, империалисти, демагози и лъжци. Свят, чиито Князе, Царе и Вождове през цялата си история тъпкаха собственото си население и дори го превърнаха в роби, за да не го оставят да живее свободно и по този начин да получат свобода единствено за себе си и собствената си извратена и неограничена власт.

Но след краха на СССР, Русия не изтърпя дълго и накрая там измислиха нова идеология, която някак да кара населението да се чувства гордо от нещо -т.нар. „суверенна демокрация“. Според нея това е страна, която не зависи от никоя друга, но за сметка на това гражданите ѝ зависят от този, който управлява в нея. Така се създават нови поколения идиоти, които са готови да дадат живота си не реално за родината си, а за оня идиот, който управлява в Кремъл. Защото двете измерения за тях са едно и също.

Но защо, по дяволите, това се случва и в България, която днес е страната с най-голям процент путинисти и русофили в Европа според всички класации? Може би защото моето поколение -на онези които започвахме жизнения си път като възрастни хора около 1989 г. -така и не успя да се пребори с мнозинството от лумпени в тая страна, възпитани от живковизма. Така ще си останем и в историята: Поколението на „примирението“.

Ю. Александров