Няколко думи към съвременните патриотарско-православни лумпени в България


Запомнете един път завинаги, че Възкресение Христово не е основно български празник, но е най-вече един християнски празник, глобален празник. Да, колкото и да ви звучи невероятно, вашият Бог не правеше разлика между народите по света и не призоваваше да мразим различните от нас, съседите си, съседите на съседите си, онези с друга вяра или другите без вяра. Вашият Бог не дойде в света, за да ви каже, че българите са неговото най-добро творение, най-малкото защото по онова време българи не са съществували. Не дойде и за да ви каже, че любовта към родната земя има нещо общо с Него. Не дойде и за да ви кара да ходите един път в годината в Неговия храм и с една запалена свещичка в миг да изтриете злините, които сте сторили година преди това.

Аз съм убеден, че вашият разпънат бог вече много пъти се е връщал на земята след възнесението му, но вие не сте го познали. Разпъван е бил и когато хората са унищожавали Александрийската библиотека, когато Теодосий забранява олимпийските игри, когато са Го изгаряли като еретик на клада през Средновековието, че и през Ренесанса, разпъван е бил и по време на ужасните религиозни войни в Европа, разпъван е бил и в хитлеристките и комунистически концентрационни лагери и в адските коптори на червените кхмери.

Разпъват го и днес нейде из Украйна, Судан, Русия, Китай, Сирия, Мали, Бирма... и той няма как да възкръсне, ако вие не го възкресите отново. С думи и дела...

Ю. Александров, един обикновен древен езичник

Коментари