Всеки бързомислещ и мъдър политик от ПП-ДБ (за които гласувах вчера) трябва най-скоростно да разбере, че най-голямата заплаха за свободата и демокрацията в Родината ни вече не е ГЕРБ, а „Възраждане“, най-малкото защото политическите реалности могат да се преобърнат за един изборен ден. Особено в една такава ужасно провинциално настроена страна, като нашата.
И ако опасността довчера беше, да си останем „стабилно“ на последните места в Европа, както бяхме по времето на дванадесетгодишното управление на ГЕРБ, с цялата му балканска корупция, местен феодализъм и нагаждачество, то днес се появи нов, по-ожесточен враг, който заявява уверено, че иска да промени цивилизационният ни път и принадлежността ни към Свободния свят (със всичките му там кусури). Под формата на някаква неутралност той ще ни извади от раз от ЕС и НАТО, за да ни присъедини отново към руска Азия и ще ни обяснява, колко хубаво е това във времена на война, предприета от новата Руска империя с цел анексирането на територии в Украйна с цената на стотици хиляди отнети животи на деца, жени и мъже. Засега! Какво говоря, анексираните територии от Украйна влязоха в състава на Руската федерация вече с промяна на нейната конституция. Друг въпрос е, че повече от година не могат да си ги „освободят“. В това време този Костадинов, Радев, Корнелия и Мая ни говорят за някакъв „мир“. Какъв е този мир, според, който една страна доброволно се отказва от 20% от териториите си!
За това се надявам, че когато новото Народно събрание бъде конституирано, лидерите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС ще намерят зорлем някакъв общ език за да съставят някакво програмно (или ако щете „условно“) правителство с перспектива поне от две години. Така ще бъдат спрени мераците на „Възраждане“ за власт, а на президентът ни Румен Радев ще покажем един граждански среден пръст. Защото той е другата опасност за една наистина свестна България, която да е далеч от Русия.
Неволно се сещам за нашите най-светли умове по време на т. нар. „Българско Възраждане“, които ратуваха за една бъдеща България в Европа, а не в Евразия. Но явно, 200 години след това, все още не е лесно...
Ю. Александров
Коментари
Публикуване на коментар