Мисля си, че не е само половин век комунистически гнет причината за оскотяването на част от нацията ни (ако въобще можем да я наречем днес „нация“, но това е друг тъжен въпрос). Признаци за това се виждат още преди руснаците да ни „освободят“. Вярно, това е ставало не с такива пресиращи и тотални темпове, както по време на „народната република“, но ги е имало със сигурност. От тия „възрожденски“ зрънца израстват после отровните филизи на русофилските военни бунтове срещу княз Батенберг, на Земеделската диктатура, на т.нар. „Септемврийско въстание“, на терористичния комунизъм и днешното антилогично българско преклонение пред източната сатрапия, което може единствено да се сравни с неистовата подкрепа за Путин от страна на някои днешни африкански страни, където това стана мода.
Ако погледнете световната карта, ще видите, че днес путинистка Русия е подкрепяна единствено от няколко страни, в които няма свобода, няма върховенство на закона, няма свободен бизнес и няма свободни избори. Т. е. от най-изостаналите в политически аспект държави, където здравата ръка на тираните мачка собственото си население, независимо дали тя е наречена национална, комунистическа или религиозна. Всички те са на страната на Путин...
Така е и на местна българска почва. Днес можем да засечем най-много русофили в най-изостаналите краища на България, където те се размножават със завидни темпове, почти както в днешна Африка, докато целият Свободен свят казва и демонстрира точно обратното.
Оня ден на една рушаща се и запусната жп гара в земенския пролом видях прясно изрисувани руското знаме със знака „Z” изписан отдолу, а когато след два дни се прибирах към София, шофьорът на автобуса си беше закачил един голям ароматизатор с цветовете на руския флаг, на който пишеше на руски: „Аз (сърце) Русия“. Връщайки се назад във времето се сещам за разни български крайморски маршрутки, таксита и заведения, които развяваха руския флаг, а ние, гражданите, си мълчахме, щото някак се чувствахме толерантни към различното мнение.
Но толерантността ми към тези откровени изверги вече се стопи... Щом тръгнеш да се разхождаш из българската провинция, непрекъснато попадаш на диващина в лошия смисъл на тази дума. Диващина граничеща с антихуманизъм, ксенофобия и морална деградация. Нахална, вярваща с пламенен устрем в своята правота и демонстрираща с гордост идеи, от които всеки човек поне би го хванало малко срам.
Някой беше казал за Русия, че тя още не може да намери своето място в света, поради простата причина, че там Ренесансът просто не се е случил. Е, същото явно може да се каже и за България. Със сигурност!
Ю. Александров
Коментари
Публикуване на коментар