Действителността ме принуждава отново да гласувам за Демократична България

Всички ние, като народ, имаме една мечта и тя е най-сетне в България да дойдат свестни управници, които да превърнат Родината ни в свестна държава. Толкова. Това е единствената идея, която обединява всички българи. Оттук започват и разликите и те са най-вече в определението, що е туй „свестна държава“.

За едни свестна държава е държавно образувание, което се грижи за своите поданици от първия миг на раждането им до гроба. Нещо като майка кърмилница, но за цял живот. Тези хора не искат да взимат решения и да контролират живота си, защото ги е страх от отговорност и предпочитат да предоставят тази функция на Държавата, стига тя да им подхвърля редовно трохи, за да посрещат нуждите си за жилище, храна, облекло, почивка, автомобил и чалга партита.

За други пък, идеалът за Държава е независима национална държава, чиито суверенитет се употребява най-вече от управляващите, олицетворяващи нацията, а отделният човек е на второ място, подчинен на нуждите на стадото, т.е. на Държавата или на Вожда на държавата. Обикновено такива хора вярват и, че основна функция на религията е да сплотява нацията, а не да учи на морал, а на образованието да пропагандира патриотарство, а не да учи на знания. За тях Путин е идол, а Виктор Орбан светъл пример за подражание.

В ума на трети пребивава безподобен тюрлюгювеч от възгледите на първите две групи, подправен обилно с национализъм, ритуално-битова религиозност, омраза към различните, омраза към съседите, омраза към световния „империализъм“ и омраза към всеки сънародник, който може да застраши по някакъв начин този така лелеян от тях “рай”.

А онези, които могат да застрашат тази псевдоутопия са хората от четвъртата група, които са припознати от останалите за враг. Те са онези, които поне от 200 години насам се мъчат да вкарат България в Модерността, въпреки упоритата съпротива на мнозинството, поело по пързалката към дъното на безпросветността и байганьовщината. Те са онези, които вярват, че един достоен народ може да бъде съставен само и единствено от независими от Държавата индивиди, а не от поданици верни на някой самовлюбен и прост Вожд. Те са онези, които вярват, че демокрацията не е власт на мнозинството, а власт на справедливия и важещ за всички Закон. Те се тези, които вярват в свободния пазар и минималната намеса на Държавата в честния бизнес на хората.

За съжаление, в Родината ни, последната група бавно и полека намалява, за сметка на предходните три, които преливат едни в други в най-различни екзотични подгрупи, изразяващи пътя към лумпенщината и постепенното подивяване на един толкова велик в миналото си народ, който днес неизменно е на едно от последните места в Европа във всички позитивни класации, определящи нивото на цивилизованост -икономика, демокрация, свободно слово, образование, култура, наука.

А ширещата се от почти две години пандемия просто направи нещата да изглеждат някак по-ярки и видими, превръщайки българското интернет пространство в царство на хора, които са неспособни да взимат рационални решения, носещи зараза за ума, която е много по-опасна от заразата за тялото.

Вярно, така е по целия свят, но тук първите групи и подгрупи, с всичките им нюанси на дебилизъм, са в пъти повече процентно, отколкото в Европа и те определено пречат и ще пречат за превръщането на България в една наистина европейска страна. Защото, каквото и да си говорим, повечето от днешните българи не са европейски народ по манталитет и светоглед. Полуазиатци бих ги нарекъл, или полуевропейци. Както ви харесва.

Та за това аз отново се припознавам в последната група на малцинството и отново припознавам обединението Демократична България като една частица от онези българи от народа ни, с които споделям почти еднакви виждания. За това и за пореден път ще гласувам за тях.

Какво не харесвам в ДБ, ще обясня след изборите, но пък знам, че не харесвам много повече неща във всяка една друга партия и коалиция, които в неделя ще се кандидатират за моя глас.

Знам, че някои тролове ще коментират, че това е пропаганда на „умните и красивите“, но повярвайте ми, отдавна разбрах, че сме само умни, но не и красиви. Особено, когато погледна Христо Иванов и Атанас Атанасов на снимка в профил :)

П.П. А, и по дяволите, ако досега не сте разбрали, че Лозан Панов и Мария Касимова са най-добрите кандидати за президентството, толкова по-зле за вас. И без това четвъртата група е способна да се дели като атом в атомна централа :) Но все пак номер 19 и за тях.

Ю. Александров