Засякох преди време Гешев, когато влизаше в една българска държавна институция. В началото си помислих, че през главния вход влиза самият Кръстник или пък съм се върнал някак назад във времето на мутрите. Достъпът към главния вход на сградата бе отцепен от мутроподобни охранители без обозначение, които изтикваха настрани гражданите желаещи да влязат през главния вход. А Главният прокурор влезе наперено вътре като някакъв източен деспот. Дори не мина на скенера, нито бе проверен от охраната, най-малкото за документ за самоличност...
В последната година съм имал възможността и да наблюдавам поведението на множество държавни и общински служители, дори на високи постове, които изпадат автоматично в най-гнусна форма на блюдолизничество и потрес, когато при тях дойде някакъв прокурор, а пък прокурорите, от своя страна, се държат все повече като някакви бейове, които не търпят възражения, дори когато те са правово обосновани. Предполагам, защото Гешев някак ги вдъхновява в манията им за величие.
Другият проблем с прокуратурата е, че всички прокурори подкрепят Гешев в едно бетонно мнозинство, подобно на това на диктатора Живков от преди години, а това само доказва, че нещата в тая институция не са съвсем наред. Или пък мижавите хорица там се стремят до един да запазят престижната си службица и власт и просто са поредните натегачи, от които е превзета иначе хубавата ни и красива откъм природни красоти Родина?
Всъщност проблемът на българската демокрация е лумпенизираното консуматорско-пролетарско мнозинство от избиратели, които припознават себе си в Живков, Борисов и Гешев, без да осъзнават, че техните избраници приличат на едни зли антигерои от която и приказка, комикс или класически роман да си помислите. Мързи ме да ги изброявам...
Юрий Александров
Коментари
Публикуване на коментар