В продължение на хиляди години единствено смелите индивиди са движели света напред. Онези, които са дръзвали да прекрачат начертаните от стадото граници, били те географски, политически, научни или религиозни... Това са Хората, които не се страхуваха да се отличават от останалите чрез своите действия и ум. Това са Индивидите, които се осмеляваха да покоряват на пръв поглед недостижими върхове, в която и да е област, непрекъснато разубеждавани от скептицизма на мнозинството.
Благодарение точно на такъв тип хора видът Homo sapiens не живee днес все още в пещерите, под непрекъснатата угроза от изчезване, а е на път да превземе и близкия ни Космос дори. Тези хора дърпаха човечеството напред със своето безстрашие, увереност и целенасоченост и все още го дърпат.
Да, голяма част от откривателите, учените, философите, писателите и политиците в човешката история са били водени от алчност, себелюбие и желание за слава, но именно подобни естествени човешки страсти са довели до немислими положителни промени, на чиито плодове се наслаждаваме днес, каквито само древните монарси са имали, като централно отопление, течаща вода, вътрешна тоалетна, и т.н. :)
Нима до ден днешен не се възхищаваме на първите финикйци обиколили Африка, на Полибий, на Вашко да Гама, Христофор Колумб, Фернандо Магелан, които с едни корита от днешна гледна точка, и без GPS (представете си!), са тръгнали през безбрежния океан на почти сигурна смърт? Та тия хора сякаш са покорявали К2! Нима не се възхищаваме и до днес на Сократ и Джордано Бруно, които защитаваха своите идеи и открития дори с цената на живота си? Нима не се възхищаваме на Робърт Пири, Руал Амундсен и Робърт Скот, които рискуваха живота си, за да достигнат до някакви географски точки, чието достигане няма да промени нищо? Нима не се възхищавате на Максим Иванов и Стефан Иванов, които прекосиха Атлантическия океан с една малка лодка миналата година?
За съжаление, днешният свят, чисто географски, отдавна е открит и общо взето не предлага много възможности за откривателство, но това не пречи на едни вдъхновени хора, на които вече планетата им е отдавна тясна, да търсят предизвикателства по високите ѝ планини. Защото те така са устроени и искат да достигнат онова, което малцина хора са достигнали...
Те не са учени, за да откриват нови и нови ваксини, нито са политици, които искат да променят тотално държавата. Не са толкова философи, които се опитват зорлем да задават нов или стар път на обществото. Те най-вече искат да достигнат до места, където е трудно да се достигне. Предполагам, че ако живееха през 15-16 век в Западна Европа щяха да бъдат от първите тръгнали да изследват света по море или суша.
Покрай изненадващите отрицателни коментари за този достоен човек, вече се питам, колко точно сме повредени като народ?! Нима вече не сме способни да се възхитим на един наистина смел и достоен човек!? Предполагам, че някои хора загубиха моралния си компас някъде между дивана и хладилника...
Иначе мир на праха му на Атанас и ако е вярвал в някакъв бог, дано той да го награди, а ако не, сбогом и благодаря за рибките 💓
Юрий Александров
Коментари
Публикуване на коментар