За Христо Луков и тоталитаризма

Аз не съм убеден, че генерал Христо Луков е бил откровен нацист, както се опитват да го изкарат някои крайно леви среди у нас, но със сигурност знам, че не е ратувал за една демократична България, в която индивидът има свобода на изказ, сдружаване и бизнес. Или пък за България, в която всички нейни граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност, имат еднакви права. Или за България, в която е невъзможно разни момченца, облечени в униформи ала щурмоваци, да шестват с факли по софийските улици, опитвайки се да ограбят естествената ни обич към Отечеството.

Напротив, много от архивите ни говорят точно обратното за оглавяваната от Луков националистическа организация „Съюз на българските национални легиони“, а и за предшестващата я „Съюз на младежките национални легиони“. Вижте само техните устави, изпъстрени с популистки и малоумни лафове, взети директно от национал-социалистическата, фашистка и дори комунистическа идеология, шестващи тогава из Централна и Източна Европа! По същество това са били „родолюбиви“ организации, които се борят за обединението на българския народ, но обединението, под нечия тоталитарна родна власт, не е обединение, а само жива форма на ново робство. Поне според мен.

Въобще още от времето на Освобождението, та до 1997 г. в страната ни не е съществувала демокрация, с изключение буквално на няколко години през ранните 30 години на 20 век и всяко превъзнасяне и въздигане в култ на някакви хора, които са се стремели да ни наложат тоталитарния си възглед за света може да предизвика у мен само повици за горчив смях.


Разбирам и днешните български мои съмишленици, анти комунисти, които в неистовото си търсене на идоли, се спират на хора, които меко казано са неподходящи. Правят го, само защото техните идоли са били антикомунисти. Моля, разберете, че не всеки антикомунист, пък бил и той и родолюбец, носи в себе си уважение към свободата на индивида. Като почнем от Луков, та стигнем до Пиночет...

Както казах преди време, сигурен съм, че изопачаването на исторически факти с цел вдъхване на някакви патриотични чувства у хората е едно от най-гнусните изобретения на човечеството... И за съжаление това продължава и до днес!

В този смисъл бих се преклонил само пред онези български политици, които и през Първата, и през Втората световна война се опитваха да ни вкарат в съюз с демократичния свят, забравяйки териториите, които сме загубили, но стремящи се де превърнат новата малка България в една наистина цветуща страна. Защото не превзетата територия може да ни направи велики, а качеството на хората останали в остатъците от тази територия.

За съжаление, след като загубихме територии през последния век, загубихме и качествени хора, благодарение на почти половин вековната комунистическа диктатура и политиката ѝ на унищожаване на един нов и все още крехък елит, чиито пра дядовци в най-добрия случай са били овчари или местни търговци.

Но ето една част от устава на младежите от българските легиони, която прилагам тук. Овратително, колкото и да се опитвате днес да ми кажете, че не е...

Юрий Александров
https://gledam.blogspot.com/


Коментари