Александър Йорданов като една политическа пачавра

Александър Йорданов от ден на ден ми става все по неприятен. Да сравняваш БСП, Румен Радев, Мая Манолова и Слави Трифонов с Демократична България е признак или на политическа немощ, или на умствена дегенерация, или на елементарна и дребнава отмъстителност породена от коментарите на привърженици на ДБ и СДС отпреди време, когато той и околните му се присламчиха към ГЕРБ, като някакви политически и морални пачаври.

Аз вече не съм чак такъв привърженик на Демократична България както преди, но дори и слепия би видял днес, че това е политическа структура, която е най-наситена с хора с дясно-либерални идеи и с хора, които са способни да направят нещо добро, ако са във властта. Хора с принципи. Тоя тест обаче г-н Йорданов не успя да го мине...

Последният път, когато тоя индивид ми стана неприятен, беше, когато, като един същински Матросов, се хвърли да защитава главния прокурор по коридорите на Европейския парламент от въпросите на разследващия журналист Атанас Чобанов. Може би тогава трябваше да спра да го отразявам.

Но всъщност, не. Всяка негова политическа стъпка в последните години плаче за отразяване. Той не заслужава да остане в учебниците по история като председател на 36-тото Народно събрание, като депутат или евродепутат, като онзи, който громеше бившите комунисти. За него трябва да се пише в историческите изследвания, най-вече като един ренегат, прегърнал едноличната власт на онези мутри, срещу които се бореше в началото на 90-те години. А историята към такива морални отстъпници не е никак мила...

Знам, че Александър Йорданов иска да завърши политическата си кариера, яхнал поне евродепутатството, а след това евентуално и президентството, но нима неистовото желание за държавни висши служби е способно да превърне човека в слуга на мутри?! Явно да. Това по-скоро е правило в България, отколкото изключение и евродепутатът тук се вписва съвсем добре в политическия ни живот.

Юрий Александров

https://gledam.blogspot.com/