Помня, че по време на тинейджърските ми години, през ония тоталитарни времена на комунистическата диктатура, тоя паметник беше занемарен и изоставен и дори беше използван главно за тоалетна от жителите на квартала. Дори не познавам приятел от онова време, който не е пикал върху него, включително и аз, в знак на някакъв вид протест или просто от нужда. Тази занемареност явно разкриваше точно колко тогавашните комунистически гаулайтери държаха на загиналите в „борбата“ техни второстепенни съидейници, забравяйки ги с течение на годините... После, след промените, този камък дълги години си стоеше така забравен и тогава си помислих, че наистина тая нация е способна да се раздели с шибаното си и срамно комунистическо минало. Но не би...
В началото на второто десетилетие на 21 век някой започна да поддържа камъка, възстановявайки надписа година след година. Това, разбира се не ме учуди предвид, че в последните години преклонението пред отдавна умрели тоталитаристи, сатрапи и терористи е някаква ужасна и потресаваща политическа мода в тая страна.
Прави впечатление обаче, че по време на обновяването на тоя паметник през 2020 г. (първата снимка) и това през през 2010 г има разлика в датата на смъртта на Димитър Сурлев. Не знам, дали това е несъзнателна грешка или просто нехание. Освен това се чудя дали не е сгрешено и презимето и в двата варианта. Друго е, че комунистическите управляващи, още когато са създавали паметника, са „забравили“ да добавят, че Сурлев е член и на ВМРО (обединена) – може би втората най-предателска организация в историята на България след БКП и е убит не от някакви „фашистки палачи“, а от членове на ВМРО.
И въобще тезата за наличието на някакъв вид държавен фашизъм по онова време в България е доста спорна, да не говорим, че в периода 1944-1989 г. системата на управление се намира най-близо до дефиницията за фашизъм през цялата история на Третата българска държава.
И за да не остана неразбран... Имам уважение към всеки гроб на който и да е човек, бил той и най-неприятния терорист, комунист, фашист, национал-социлист и съвременен популист, който се е опитвал да превърне зорлем свободния индивид в част от някаква класова, племенна, национална или религиозна общност. И вярвам, че не е честно, да се гаврим с мъртвите, пък били те и масови убийци.
Но паметниците им, стърчащи все още във всяка градинка и парк, във всяка една паланка, село или град, сякаш ни се надсмиват, превърнали се в една съвременна реклама на тоталитаризма, автократизма, комунизма и всяка човеконенавистна идеология.
Затова точно върху тях аз ще пикая. Поне с думи или пък, както го правех преди повече от 30 години, буквално.
Юрий Александров
https://gledam.blogspot.com/
Коментари
Публикуване на коментар