Оказа се, че 62% от българите не са еволюирали все още

Едно наскорошно изследване на института „Пю“, проведено в 33 страни донесе добра новина – повечето от хората по света нямат доверие на Русия и президента ѝ Путин. И това е съвсем нормално, като се вземат предвид цялостната външна и вътрешна политика на тази страна, оглавявана от авторитарния режим на сегашния ѝ президент. Недоверие към последния, общо за всичките изследвани държави, имат 60% от запитаните, докато доверието е 30%.

Добрата новина за Света обаче за пореден път е лоша новина за България. Съотношението в страната ни е точно обратното -30% нямат доверие на Путин, а цели 62% му имат такова. С този шейсет и два процентен резултат България оглавява класацията сред изследваните държави в доверие към Путин, като изпреварва дори дутертистката Филипини с 1%.




Този резултат трябва да бие като камбанен звън за цялото ни фрагментирано общество. Трябва да отеква като пожарна аларма, която ни възвестява, че страната ни е населена от хора, ненавиждащи дори подобието на демокрация, в която живеем, и само въпрос на време е някое българско путинче да ги яхне и поведе по пътя прокаран от големия Бащица.

Защото, какво значи това доверие в един съвременен тиранин, ако не и доверие в политиката му? Политика на гонения на инакомислещите, на държавни убийства, на окупация на части от съседни страни, на подкрепа за тиранични режими навред по света, на постепенна национална истеризация във всички сфери на обществения живот, като се почне от детските градини та се стигне до пенсионерските организации, на милитаризация във физически и ментален план, на сталинолюбие, на национална надменност, на лъжи за вътрешна и външна консумация...

Разбира се подобен род извратени диктаторски политики предизвикват у средния питекантроп навред по света бурна възхита и подтици за одобрителна речоподобна артикулация. И това си е съвсем нормално за този тип индивиди, които явно еволюцията е подминала. За тях понятия, като лична свобода, толерантност, върховенство на закона, разделение на властите са все неща, които са неразбираеми и поради това ненавистни. За тях мачкането на свободата означава мечтаната „твърда ръка“, а проявата на толерантност е признак на слабост. А те не искат да са от слабите. За това се и възхищават дори на най-утрепаните диктаторчета по света повече, отколкото на всеки демократичен политик, който си върши съвестно работата без да се тупа в гърдите за всеки 10 километра построена магистрала или измислена нова ракета.

За съжаление, в България подобни екземпляри са мнозинство и този факт е ужасно тъжен и срамен. И опасен!

Коментари