През август 1914 г., само месец след това, при една атака на германците капитанът е ранен и пленен. Той прекарва следващите месеци във германската военна болница в Кьолн, откъдето, след като е излекуван, е изпратен във военнопленнически лагер в Магдебург, източна Германия.
След две години прекарани в лагера той получил известие, от което разбрал, че неговата майка Луиза е болна от рак и не ѝ остава още много живот. Решил, че няма какво да губи, той написал писмо лично до Кайзер Вилхелм II с молба да бъде пуснат, да отиде до Англия, за да види майка си, преди тя да си отиде.
За свое учудване, кайзерът му отговорил и то утвърдително, пускайки го за две седмици. Единственото му условие било Кембъл, да даде дума като британски офицер, че след изтичането на срока, той ще се завърне в лагера. Така, след като се зарекъл, че ще се върне, той наистина бил освободен.
Липсват исторически данни, как точно капитанът е стигнал до родния си дом в Gravesend в Кент, но най-вероятно това да е станало през неутрална Нидерландия и от там с кораб до Англия. Когато пристига при майка си, той прекарва една седмица при нея и след това потегля по обратния път.
Някои историци се чудят и как капитанът не е спрян от британските военни власти по обратния си път към Германия, но ако вземем предвид, че по онези времена честта и името са всичко за един военен, едва ли имало много началници, готови да попречат на един офицер да изпълни дадената си дума. И за това няма записи по въпроса в архивите на британското военно министерство. Само някакви паметни записки, че влиза в Англия.
Когато се завръща в лагера в Германия, Кембъл не стои примирен, а веднага се захваща с планове за бягство. Все пак той е дал дума, че ще се върне, а не че няма да се опитва да избяга. След девет месеца копаене на таен тунел, британските военопленици успяват да избягат, но за нещастие са спрени на холандската граница и върнати отново в лагера. Там капитан Робърт Кембъл дочаква края на войната.
След връщането си в Обединеното кралство той продължава военната си служба до 1925 г. По късно, през 1939 г. , в началото на Втората световна война влиза в редиците на Royal Observer Corps на остров Уайт. Той оцелява в тази война и умира през 1966 г. на 81-годишна възраст.
Един от последните войници от Викторианската епоха, възпитани да знаят що е то чест и достойнство и как дадената дума трябва да се спазва, пък било тя и дадена на врага.
Юрий Александров
https://gledam.blogspot.com/
Коментари
Публикуване на коментар