Национално единение ли? Не, благодаря



Когато един от първите английски кораби пристига в Новия свят, той превозва на палубата си една доста разнородна тълпа състояща се от християнски фундаменталисти, напористи търговци, фермери и служители на компанията превозвач. Въпреки всички различия между тях, преди да стъпят на брега, те успяват да подпишат помежду си т.нар. „Мейфлауърски договор“. Днес, 4 века по-късно, това споразумение често се определя като зародиша на американското самоуправление, довело по-късно до Войната за независимост и единението на 13-те колонии в един съюз наречен Съединени американски щати. То е давано и като пример как хора с почти противоположни интереси могат да са обединят в името на една обща цел, която да бъде достигната чрез, цитирам, „създаването на справедливи и еднакви за всички закони“.

Може би точно това имат предвид и онези люде в днешна България, които взеха напоследък да подхвърлят из общественото пространство словосъчетанието „национално единение“? Мисля, че още преди президентът Румен Радев да подхване тая песен преди седмици, тя бе подкарана от разни странни субекти, които в едно нормално общество не биха доближили микрофон, просто защото всички ще умрат от смях...

Но първо, се питам, какво ще ни обедини? Върху какви принципи и идеи ще се осъществи това обединение? Върху какви основи ще бъде построено то? Върху всеобщата любов към народните носии и друсането на хорца ли? Върху привързаността ни към шкембе чорбата и царската туршия? Върху сричането на „Под игото“ ли? Или пък върху всенародния захлас от неповторимата ни природа?

Да, тези неща могат да ни обединят, но едва ли ще ни обединят като нация. За тях си има клубове по интереси, туристически дружества, курсове по танци, по готварство и т. н. В тях хората наистина се обединяват около интересите и хобитата си.

Но националното единение не е хоби. То трябва да стои на по-здрави, принципни основи, които да ни помогнат да заприличаме някои ден на някакво гражданско общество, а не на подивели от алчност, ненаситност, завист, нарцисизъм и куха гордост примати.

Не виждам, как може да има единение между мен и онези хора, които поставят под съмнение основни човешки права. Между мен и онези, за които единственият начин на личностно реализиране е развитието в някаква група, където собствената им посредственост, няма да набива толкова на очи. С екземпляри, за които Сталин е пример за идеален държавник, а Живков е еманация на доброта и безрезервна грижа за народа.

Не мога да бъда единен и с онези, които не смеят да бъдат свободни, защото не могат да поемат бремето на Отговорността. Не мога да бъда заедно с онези, на които аз не казвам, как да живеят, но те непрекъснато ми казват как да го правя от трибуни, площади, телевизионни студия и кръчми. Не виждам начин да съм единен с комунисти, национал-популисти, нацисти, фашисти, хомофоби, ксенофоби, расисти и всякакви страдащи от подобни мозъчни болести уроди.

Не мога да бъда в един кюп и с национални олигарси, които унищожават свободата на словото. Също с онези аборигени, които всячески се стремят да ни отдалечат от цивилизования свят и отново да ни набутат в орбитата на Русия. Не мога да съм в едни редици и с корумпираните управници, които източиха държавата и с местните феодали, които на някои места се разполагат с хората, като с роби, така както и по турско не е било.

Не мога да съм единен с министри, които се опитват да унищожат свободния пазар и други техни колеги, които налагат по-високи налози на онези, които плащат, просто защото не могат да съберат парите от тези, които не плащат. Няма начин да съм обединен и с хора, които възприемат Държавата като майка, която е длъжна да се грижи за гражданите си, като свои деца.

Та, как да се обединя с всичките тия?! Те непрекъснато ми говорят за единение, а единственото смислено действие на всяко здраво общество е едните да бъдат изритани от властта и заедно с останалите подобни екземпляри из страната, да бъдат натикани в презряната периферия на обществото. Така както трябваше да се случи и с агентите и доносниците на комунистическите тайни служби още през 1990-та.

Знам, че подобно нещо няма да се получи, защото за него са необходими много обществена воля и морал, които рехавото гражданско общество у нас не притежава. То дори не е стигнало някакъв критичен брой от изграждащи го тухлички, за да има някаква тежест в „обществените“ дела. Това, разбира се, устройва управляващите, защото в непросветените общества най-лесно е да говориш глупости и някой да те награждава за това с вота си.

За това, когато някой вземе да ми говори за национално единение, придобитият ми рефлексен отговор е: „Не, благодаря“!

А, забравих за „Мейфлауър“. Но изводът може и да си го направите и сами...

Юрий Александров

Коментари

  1. Е, първите американци ги е обединил инстинктът за оцеляване, а по-късно - парите. Въпросът е да се поставят приоритети, като например - справедлив закон, който да е действащ. Аз все пак мисля, че по-голямата част от хората са за този приоритет и са съгласни за подобно обединение. Но то не е възможно преди пречистването, за което може би ти говориш. И да, струпването на платени клакьори пред някоя камера вече не върши отдавна работа. Проблемът е, че болшинството си стои в къщи и зяпа клакьорите и с песимизъм се отправя към терминалите.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Проблемът е, че вече съществуват две Българии, които възприемат справедливостта по коренно различен начин. То това е и всеевропейски симптом, но той се проявява най вече навътре в континента.

      Изтриване

Публикуване на коментар