Управляват ни клоуни

Нека проведем един мисловен експеримент. Затворете очи. Представете си, че живеете някъде през 1998 г. Представихте ли си? Сега си представете, че изведнъж някаква машина на времето ви грабва от онова време и ви прехвърля в днешния ден. После си представете, че по телевизията на бъдещето изведнъж виждате позатлъстял мутро-борец, който бавно и авторитетно пуска някакви майтапи, преструвайки се на политик. Заглеждате се с интерес -тоя артист явно по ваше време не сте го виждал. Как само имитира намръщен и леко отегчен борчага! Заслушвате се. Превъзходна дарба, сполучлива имитация на западно-софийски градски говор, жестове напълно в синхрон с телевизионния герой, който представлява някаква гениална смесица от образи на мутра от 90-те, мафиотски бос от затънтено калабрийско селце, късния Тодор Живков, Андрешко и Розовата пантера. Смеете се от душа. Ей, тоя е велик клоун! Превъзходен… Изведнъж отдолу на екрана се появява надпис: „Бойко Борисов – министър-председател на Република България“. Камерата се насочва към депутатите, които станали на крака възторжено го аплодират. После се вдига нагоре към балкона от където му ръкопляскат усмихнати разни посланици. Спирате със смеха по средата на поредното „ха-“. И докато подхълцвате, усещате, как по кожата ви бавно пълзят вледеняващите тръпки на див, вледеняващ ужас. Отваряте очи. Уфф… Добре, че това е някакъв сън… О, не! Не е сън! Клоунът е тук и годината е 2018-та!

Накарах ви да проведем този експеримент, за да опитаме някак, да усетим, как би се почувствал човек, когато се сблъска за първи път с вече развития на политическо ниво Бойко Борисов. Защото ние някак попретръпнахме, свикнахме на непремерените му изказвания, на измятанията му, на финтовете му, на фантазията му, на илитератщината му, на палячовщината му… За всичко това спомогнаха последните петнайсетина години, през които в началото се смеехме от душа на лидера на партия Бойко Борисов (ББ), после на кандидата за кмет Бойко Борисов, после на кмета ББ, след това на министър-председателя ББ, докато накрая започнахме да му свикваме някак. Да приемаме за съвсем нормално един клоун, да е начело на държавата.

Но, за съжаление, той не е единственият клоун във Властта. Като че ли днес законодателната, изпълнителната и съдебната власт в България никога не са били толкова претъпкани с клоуни през цялата си история. Вижте лидерите на парламентарните групи в парламента. Кой от тях не е пълен клоун. Цветанов ли, Нинова ли, Сидеров ли, Марешки ли? Вижте заместник министър-председателите Симеонов и Каракачанов, вижте министрите Димов, Павлова, Цачева, Ангелкова. Вижте главния ни прокурор, вижте оня мазник, шефът на КПКОНПИ.

Вижте ги, но после ги и чуйте. Кой от тях, когато заговори, не предизвиква у човек смях или поне иронична усмивка? Или може би вече не предизвиква, защото и с тях посвикнахме, и започнахме да възприемаме шутовщината и палячовщината им за норма, така както се получи и с Бойко Борисов.

Всъщност Бойко е светлият пример, от който копират всички. Едни за да се доберат до висши постове, защото стана ясно, че да се правиш на клоун е по-добре, отколкото да показваш знания и компетентност и е важна предпоставка за кариерно ти развитие. Другите които го копират, са политическите му съперници, на които им стана ясно, че българинът кълве по избори най много на шутове и клоуни. Т. е. колкото по-големи смешки разказваш преди изборите, толкова по-голям е шансът да попаднеш в Парламента след изборите. Помните Симеон Сакскобургготски, нали, духовния баща на Борисов?

Не помня, кой вече социален антрополог разправяше, че хората принципно гласуват за политици, на които се оприличават. Ако това е така, то излиза, че България е претъпкана с клоуни, шутове и палячовци, мамка му!

Юрий Александров
https://gledam.blogspot.com/