Тласкат ли ни безпросветните тълпи към нови Тъмни Векове

На пръв поглед това е абсолютно глупав и несъстоятелен въпрос. Та как е възможно днес, в епохата на вездесъщия Интернет, в ерата на заливащата ни отвсякъде информация, във времето, когато почти всеки от нас може с един клик на мишката да получи достъп до почти всички човешки знания, как е възможно в това благодатно време, да поникват семената на някакви си нови Тъмни векове?!

Знаем, че още от Античността, винаги е съществувало едно подавляващо мнозинство от населението навред по света, което е било безпросветно, неграмотно и поради тази си същност абсолютно неадекватно на окръжаващата го среда. Дори не подавляващо, а смазващо мнозинство, което по времето на Древен Рим представлява около 70-80%, а през Средните векове се връща на практика докъм 99.9% от всички хора. По онова време (Средновековието) в продължение на почти 1000 години, малкото грамотни хора в Европа са се намирали в Християнската Църква – точно тази институция, която унищожи наследството на Античността и после се опита да го спаси по свой си начин. Историята е иронична кучка, както казват...

Днес грамотността по света никога не е стигала такива неподозирани висини. В развитите страни тя на практика докосва 100-те процента, а темповете на нарастването ѝ в останалия свят са безпрецедентни. Въобще, някъде докъм края на 20 век, всичко в тази сфера изглеждаше розово, което даваше увереност на мнозина наблюдатели да заявяват оптимистично, че настъпва някакъв нов Ренесанс, а хилядите диаграми с устремени към висините криви само потвърждаваха това.

Тогава се появи Интернет и, о ужас, оказа се, че има неща, които не могат да се измерят с диаграми! Нещо повече. Оказа се, че е крайно наложително да се предефинира определението за „грамотност“, защото, явно е, че само да можеш да четеш и пишеш в днешно време не те прави истински грамотен.

И докато Виртуалното пространство постепенно се пълнеше с милиони литературни шедьоври, научни трудове, произведения на изкуството и мисли на големи хора, пак едни наблюдатели обявиха идването на още един Ренесанс, който щял да бъде донесен от световната мрежа, заради огромния лесен достъп до знания.

Е, сега знаем, че ренесанс не дойде. Наред Мрежата беше залята и от огромно количество псевдо наука, астрология, демагогия, теории на конспирациите, суеверия, омраза и най-чиста глупост. Научилите се да пишат неграмотници получиха нова трибуна, каквато никога не са получавали в човешката история. Тази трибуна днес ги замайва, дава им сили, окриля ги, и най важното -свързва ги. Социалните мрежи, естествено, направиха последното елементарно лесно и възможно и за последния окаян лумпен.

А лумпените, както знаем, по презумпция са ужасно кресливи, особено когато се превърнат в тълпа. Всъщност тълпата е висшата еволюционна форма на лумпена. Без тълпата, лумпенът страда, линее, гасне, умира, вкисва се, чувства се загубен, губи ориентация, губи цел в живота. Тя е способна да надвика всеки логичен и смислен довод, може да отхвърли и най-прекрасната идея или решение, способна е и на по-лоши неща, защото съставляващите я човешки същества намират морално оправдание един в друг. Един вид индулгенция, която само мнозинството може да ти предостави. Колкото повече, толкова повече, както казваше Мечо Пух…

Така се получава и в социалните мрежи. Те са пренаселени с големи и малки безпросветни тълпи, които окрилени, раздават насам и натам окончателните си мнения. Членовете им не възприемат логични доводи, не се впускат дори в спорове (с изключение на водачите им, за които това е въпрос на чест), не приемат цитати, обикновено не пишат повече от едно изречение, и ако случайно притиснете някой от тях с аргументирано мнение, заявяват накрая, че „всеки си има право на мнение“.

Последната фраза може би ще се превърне в антифразата на последното десетилетие, да не кажа на целия век. Това е някаква извратена форма на свободата на словото, според която, всеки незнаещ може да спори на произволна тема, като квантова физика, биология, математика, медицина, теология и т.н., само защото си мисли, че компетентен по нея. Дори обикновено не спори, неосъзнавайки онова, което не знае, а изсипва куп нецензурни думи под аргументирани мнения. Психологическият феномен наречен „Ефект на Дънинг-Крюгер“ дава доста обяснения за това.

Не случайно днес редица учени, журналисти, писатели, творци са непрекъснато нападани в Интернет от креационисти, левичари, нацисти и всякакви крайни елементи, заради своите научни трудове или изказани мнения, които противоречат на плаващото мнение на чудовището, наречено „тълпа“. Да, трудно е да надвикаш тълпата, не поради липса на аргументи, а поради това, че тя няма да те чуе. Тълпата слуша само себе си и онези, които ѝ казват, каквото иска да чуе.

Цялото това „електронно“ самонадъхване на тълпите дава своя резултат и в държавното управление, в обществения живот. Днес в страните с развит Интернет виждаме няколко отвратителни тенденции, предизвикани от властта на тълпите. Едната е възходът на „политкоректниците“, които искат да ни накарат да викаме на черното бяло, а другата е онази, на пазителите на „традиционното“, които искат да наричаме бялото черно. Виждаме и как „социалната“ държава расте с бесни темпове, отговаряйки на желанията и нуждите на тълпата и, ограбвайки все повече гражданите, които произвеждат националните блага и преразпределяйки ги сред хора, които чакат наготово. Така от ден на ден условията за отглеждане на лумпени стават все по-превъзходни и те не пропускат тази златна възможност да се размножават.

Разбира се, нарочно не коментирам тук тирании, като Китай, Виетнам, Куба, Русия, Венесуела, Иран, Саудитска Арабия, които се развиват не по естествени закони и където дори проявите на тълпите са контролирани, цензурирани и умело насочвани. В повечето случаи.

Властта на тълпата в никакъв случай не е вид демокрация, така както си мислят повечето обитатели на планетата! Демокрацията, ако не е разбрал някой, не е охлокрация, дори не е дори власт на мнозинството, а власт на основни, неотменими права, които никой няма право да премахва, дори този никой да съставлява 99 % от населението. Сред тези неотменими права и свободи са правото на свободно придвижване, правото на собственост, правото на честен бизнес, правото на сдружаване, правото на протест, свобода на медиите, свобода на словото… -все свободи и права, която всяка тълпа ненавижда. И всеки диктатор също. Затова рано или късно властта на тълпата се превръща в еднолична тирания. Поради простата психологическа зависимост на безпросветните хора от Водач. Справка: Цезар, Наполеон, Сталин, Хитлер, Мао, Путин…

Големият Въпрос днес е, как ще успеем да се спасим от настъпващите тълпи, които, подпомагани от новите технологии, са станали по-кресливи, по-уверени, по-надменни, с по-голямо самочувствие и с по-кристално ясно усещане за абсолютната си непогрешимост откогато и да е през човешката история?

Юрий Александров
https://gledam.blogspot.com/

Коментари