Как Истанбулската конвенция предизвика истерия у туземците

Кое е нещото, което обединява Българската православна Църква, „патриотите“ от правителството, СДС, скинарите, Главното мюфтийство, БСП, десните консерватори, левите пенсионери, путинистите, група академици от БАН и Пешо съседа ми?

Не, не е високата концентрация на глупост в средностатистическата глава, макар че и за това може да се помисли. Нито пък е любовта към Родината. Нито преклонението пред Бог. Нито възхищението от Путин. Единственото, което обединява тези разнородни групи, клики и индивиди е ненавистта към тъй наречената Истанбулска конвенция. Или по официалному: „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“.

Но какво кара тези титани на мисълта, тези пазители на традициите, тези любители на обичаите да скочат така вкупом срещу едно международно споразумение, създадено с цел защита на жените? Какво ги разлюти тъй, че много от тях заприличаха на морални стожери – роля, меко казано, неподходяща за повечето от тях?

Повече от месец само надавах ухо за дебатите, пардон, крясъците около Конвенцията, докато един ден, предизвикан от последните публични умотворения на Св. Синод, Главното Мюфтийство и на една комисия в парламента взех че я прочетох. Не се изисква много – петнайсетина минути. Наистина, в Конвенцията става дума за правата на жените, начините за преодоляване на насилието над тях и премахването на всички форми на дискриминация спрямо нежния пол – все неща, които, за съжаление все още съществуват, при това в Европа – днешният център на Цивилизацията. И трябва да си човек, който умствено не е влизал въобще в Модерната епоха, че да критикуваш някои текстове, които само казват неща отдавна установени в свободните страни.

Тези текстове, според „пазителите на традициите“, били опасни за морала на нацията, за душевното здраве на децата, за съществуващите традиции, за семейството, за обществото, за религията. Бе, въобще били опасни за всичко! Толкова опасна била Конвенцията, че щяла да доведе до морален разпад, до повсеместен разврат по улици и площади, до Содом и Гомор… Все лафове, които през цялата човешка история са били произнасяни от религиозни и секуларни морализатори, стремящи се да наложат своя морал над всички и да изпозабранят всички останали гледни точки. Така де, не познавам морализатор, който да не желае да наложи морала си на останалите. Като почнем от св. Николай Мирликийски та стигнем до Иосиф Джугашвили.

Но нека да хвърлим едно око на тези текстове, които така разтърсиха крехката българска душевност.

В Глава I, чл.3, т.В се дава определение за пол:

„пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;

А нима не е така? Нима трябва да възприемаме пола само според вида на гениталиите си? За мен е ясно, че един предмодерен мозък трудно би могъл да осмисли това, но не е ли истина, че много по-силно влияние върху обществото играят споменатите социални роли, които всъщност са механизма посредством, който действа едно общество, и когато те се базират върху предразсъдъци и дискриминация, то се превръща в тиранично общество. Дори да е патриархално. Даже още повече, ако е патриархално. В най-патриархалното общество на Земята – онова в Саудитска Арабия, половината от гражданите са лишени от всякакви човешки права, просто защото са жени и им е определена някаква социална роля близка до робството.

Митът за амазонките е добър пример за социално поведение на жените, които поемат ролята на мъже – обличат се като мъже, бият се като мъже, ловуват като мъже. Просто живеели в общество, където стереотипите в тогавашния свят за това, как трябва да живее и изглежда една жена, не важели. Още Херодот ни предава думите на една амазонка отправени към скитите: „Ние стреляме с лъкове, мятаме копия, яздим коне, но женските работи не сме изучили. А вашите жени не вършат онова, дето го изброихме, ами си седят при талигите, занимават се с женски работи и не се отделят от тях нито за лов, ни за нещо друго.“ Естествено, сблъскващите се с тях патерналистични общества били доста учудени, дори шокирани. И тук няма значение дали съществуването на амазонките е измислица или действителност. Важен е древният наратив. Т.е. както ни учеха някога в часовете по литература, важно е, какво е искал да каже авторът.

И в днешния свят можем да видим подобни различия в поведението на жени от различни части на света, които са плод на вековно социално развитие. Като заговоря за това винаги се сещам за един мой приятел, който, когато бил в Швеция, отстъпил мястото си на една жена в автобуса. От добро сърце и кавалерство.И сгрешил! Обидената гражданка му вдигнала скандал, за това, че се отнасял покровителствено към нея, пък тя му била равна и тем подобни законови положения. Ако моят приятел беше извършил тази постъпка в Италия, щеше да получи искрена благодарност от италианката, а пък в Латинска Америка, можеше да си получи и някоя целувка. Такива са хората, различни. И Конвенцията въобще не цели да ги направи еднакви, както се опитаха да лъжат някои по медии и площади. Нито пък зорлем да въведе някакъв имагинерен трети пол.

В глава III, чл.12, т. 1 се намира, може би, най-дразнещия за антиинстанбулците текст:

"Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните
и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на
предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за
малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете."


Традициите са хубаво нещо. Но само ако не нарушават личната свобода и не пречат на останалите. Защото съгласете се, че една традиционна циганска сватба продължаваща три дни под прозорците на жителите на съседния блок не е традиция, която трябва да бъде насърчавана. Както и много други.

Когато ми заговорят за традиции, обичайно се сещам пък за вица, в който двама африканци си говорят пред огъня:

- Но защо белите хора искат да разрушат традициите ни?! Защо искат да ни накарат да забравим обичаите на дедите ни и да унищожат всичко, което ни прави горди бабангидци?
- И аз това съм се питал винаги, Маконго. Подай ми още от месото. Тоя мисионер излезе доста добър на вкус…

Самата дума „традиция“ се натоварва с положителен образ още от детството ни. Обикновено е обвързана с думи като свещен, родина, нация, език, деди, възпитание – все неща които излъчват положителни емоции и обикновено се използват не само от образователната ни система, но и вкупом от популисти, нацисти, неокомунисти, целящи да въздействат върху слабите умове. В огромното си мнозинство обаче обичаите и традициите са нещо хубаво. Те са котвата която ни кара да тежим на мястото си, знаейки че идваме от някъде, а не сме изпаднали ей така от небето.

Но традициите не са нещо непоклатимо и статично. Те са се изменяли в продължение на цялата човешка история. Преливали са една в друга, тотално са изчезвали, видоизменяли са се. Разбира се, тази смяна не се е извършвала само в добра посока. Почиващата на Разума философия на Античността, бива заменена от безпросветното християнство, градящо се на сляпата вяра и суеверието. Реформацията бива последвана от Контрареформация и възраждане на стари традиции. Вече реформиралото се Християнство бива заместено в някои страни от атеистични фашистки и комунистически диктатури, отхвърлили почти всички традиции от миналото и опитали се да създадат на тяхно място чисто нови.

Днес по света има отвратителни вековни традиции и обичаи, дискриминационни спрямо жените, които трябва час по-скоро да бъдат премахнати. От принудителните бракове, до осакатяване на генитали, от убиване с камъни заради „изневяра“ до многоженството, от балканският и латиноамерикански мачизъм, възприемащ жената, като обект на естествен сексизъм и различна категория човек, до почти всички световни религии, които я лишават от правото да участва, като свещено лице или проповедник в живота на съответните вероизповедания.

В същия този чл. 12 на глава III, в т. 5 се декларира пак нещо, което безпокои огромната част от населението по тези земи:

„Страните гарантират, че позоваванията на култура, обичаи, религия, традиция или така наречената „чест“ няма да бъдат приемани като основания за актовете на насилие, обхванати от настоящата Конвенция.“

Коментарът ми тук може да бъде само един: Актовете на насилие могат да бъдат оправдани единствено, когато са извършени като самозащита. Т.е., когато жена ви тръгне да ви бие :)

Нали се сещате обаче, че съседът ми Пешо няма да спре да бие жена си, когато се прибира след работа и тя, за негово разочарование, не му е сложила салатата и ракията на масата. В този случай средният православен жител на Балканския полуостров не е много различен от крайния ислямист от Арабския полуостров. И дори да приемем десет Истанбулски конвенции наведнъж, няма как да се случи опитомяването на тези хора от тези две места. Всичко тук опира до манталитет, който се предава от поколение на поколение поне на брой три. Да не кажа пет, за по-сигурно! Защото има нации, които възприемат добрите демократични практики бързо и други, които самовлюбени в дискриминационните си традиции и в историята си гледат с умиление назад, щото иначе няма с какво друго да се похвалят. Освен с хипотетичното си велико минало...

Ратифицирането на международен договор като Конвенцията просто ще заяви цивилизационното място на България в света и недвусмислено ще намекне на съседа ми Пешо, че върши глупости.

И тук стигаме до образованието. Образованието, което да спаси поне бъдните поколения от заразата на примитивизма. Глава III, чл. 14, т. 1 се явява предмет на това.

„Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.“

Тук е пределно ясно, че изразът „нестереотипни роли на пола“ възбужда небивало възмущение у всеки българин, изживяващ се като морален капацитет и пазител на традициите, християнството и невинността на децата. В дивния му неизследван мозък това словосъчетание възпламенява буйни картини на травестити с членове до коленете, учебници с илюстрации на третия, четвъртия и петия пол, транссексуални преподаватели с присадени гърди и големи бради, неизвестни същества с големи гърди и присадени бради , нежни девойки с големи тояги и прочее и прочее…

Подобни неща никога няма да се случат в българското училище, но там отдавна е необходимо да се случат други такива (освен така необходимите реформи). Винаги съм мислил, че училището няма място във възпитанието на децата и че това е си е работа на семейството, и продължавам да мисля така. Има обаче деца, които са подложени на натиск от традиционните предразсъдъци на своите родители и израстват в среда, която дискриминира жените или пък ги възприема в рамките на едно патриархално общество, като някакъв придатък или изпълняващи определени специфични функции. Особено изразително е това сред някои маргинализирани етнически групи в страната ни, където съществуват отколешни обичаи, които подлагат жените на тормоз, унижения и дискриминация.

Дори сред българите са разпространени куп традиционни предразсъдъци, най-дразнещият (поне според мен) е, че основна роля на жената била да бъде майка и съпруга. Особено усърдни разпространители на тази дискриминационна догма са християнството и исляма. Не, не е основна функция на жената да бъде майка и съпруга, а да бъде реализиран човек. Както би трябвало да бъде и всеки мъж. Представете си, пък някой да каже, че основна роля на мъжа е да бъде баща и съпруг. Ужасно сексистко и унизително звучи. За това, докато повечето от българските граждани не се научат да възприемат жената първо като човек, а след това като всичко друго, което тя е, е наложително включването на посочените в горната точка учебни материали. Така поне ще бъде минимализирано вредното влияние в редица семейства, които учат децата си на чисти диващини.

Единственото, което ме безпокои в Конвенцията е т.4 от чл. 4 на глава I, която гласи:

„Специалните мерки, необходими за превенция и защита на жените срещу насилие, основано на пола, не се приемат за дискриминация по силата на настоящата Конвенция.“

Текстът по същество е чиста предпоставка за възникване на т. нар. reverse discrimination или „позитивна дискриминация“, позната най-вече в САЩ през 60-те и 70-те години, когато бялото мнозинство не беше третирано равноправно при създаването на малцинствените квоти за прием във висшите училища. Подобна практика съществува и днес в Европа чрез определянето на женски квоти в управителните съвети на големите мултинационални компании. Това негласно се случва и в държавни органи в някои страни, в които спазването на определен процент на жени в състава им прави идеята за честна конкуренция безпредметна. По подобен начин могат да се развият и нещата що се отнася до насилието над жени, защото често изпълнението на една хубава идея бива превзето от престараващи се политкоректници, които са способни да убият и най-добрите намерения с маниакална последователност, предозиране и липса на елементарно чувство за хумор.

Да, вицовете за жени-шофьори никой няма да ги забранява :)

И понеже заговорих за хумор… Всичките тия „дебати“ напоследък около набедената Истанбулска конвенция бяха ужасно трагикомични и присъщи повече за някои други отминали времена. И други места. Някакви туземци се пънеха да плашат останалите туземци, че можели да загубят традициите си, християнския си начин на живот и високия си морал, и повечето туземци се плашеха наистина, без да осъзнават, че не може да изгубят това, което никога не са имали. И без да осмислят факта, че когато се държиш като туземец, останалите се отнасят с теб, като с туземец. Да ме прощават искрените християни.

Трагичната част от тая трагикомедия беше, че в България се утвърди едно стряскащо проазиатско мнозинство, за което ценности, като Свобода, Толерантност и Лични права са все извратености, които „гейска Европа“ иска да ни наложи зорлем, за да ни прецака великата хилядолетна православна цивилизация.

Юрий Александров
http://gledam.blogspot.bg/

Коментари

  1. "Някакви туземци се пънеха да плашат останалите туземци, че можели да загубят традициите си, християнския си начин на живот и високия си морал, и повечето туземци се плашеха наистина, без да осъзнават, че не може да изгубят това, което никога не са имали."

    Да не се налага да осъзнаваш е върховен туземски идеал. Без него е невъзможно да покажеш любовта си към безумната глупост на ментора или батюшката.



    ОтговорИзтриване
  2. Странно как си съчетал в едно изречение св. Никола и Сталин! Иначе прекрасен коментар, дори се смях на места с глас :Д

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нищо чудно. Все пак имат доста общи неща християнският светия и болшевишкият диктатор :)

      Изтриване
  3. Ако трябва да перифразирам - не ме е страх от промените в социалните нагласи, страх ме е от тези, които ни строяват и изискват това да се случи веднага. За какво е еволюцията или може би не вярват в нея ?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И мен ме е страх от "строяванията" и осъзнавам, че доста от подкрепящите конвенцията политици го правят машинално. Утре, ако от Брюксел им кажат да гласуват "Комунистическия манифест", ще го направят ентусиазирано просто защото са влюбени във властта, а не в някакви принципи. А това, че по-голямата част от българското общество не е излязло ментално от предмодерната епоха е сериозен проблем за цялата ни страна.

      Изтриване

Публикуване на коментар